Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 175

Еди и Артемида профучаха край тях и влязоха в „Беладжио“. Памела и Аполон ги последваха. В мига, в който прекрачиха през входа, Памела спря като закована. Напълно зашеметена, тя зяпаше към тавана.

— Дейл Чихули! — промълви Памела с благоговение, вторачена в невероятния полилей във фоайето на „Беладжио“. — Бях забравила, че дизайнът е негов!

Аполон разглеждаше тавана с любопитство.

— Това е съвсем необикновен полилей.

— Невероятен е! Погледни лабиринта от издухано стъкло и великолепните цветове. Прилича на поле от медузи макове. Много жалко, че Еди не се спря на този декор вместо на безвкусния Цезар Палас — прошепна тя е лек смях.

— Не знам… — той я прегърна и я целуна по главата. — Започнал съм доста да харесвам ексцентричните вкусове на Еди. В крайна сметка, те ни събраха заедно.

— Мотаете се! Вие се мотаете! — викна Артемида, сграбчи ръкава на брат си и ги изтегли до мястото, където Еди чакаше нетърпеливо. На златната филигранна табела зад гърба му пишеше Ресторант „Оливс“.

— Е. Д. Фауст и компания, имам специална резервация — заяви Еди на любезния сервитьор.

— Да, господин Фауст, насам моля.

Последваха сервитьора през пищния ресторант, който буквално гъмжеше от хора в натоварената петъчна вечер. Стигнаха до стена от витражи, в средата на която имаше висока стъклена врата. Един сервитьор я отвори и те се озоваха на голям, извит мраморен балкон, който гледаше право към прочутите фонтани на Беладжио. Сервитьор ги заведе до единствената маса, покрита с ленена покривка, китайски порцелан и кристал. Той съпроводи първо Артемида, а после и Памела, до елегантни кадифени столове.

— Както наредихте, господин Фауст, балконът е запазен само за вас.

— Това е самото съвършенство. Сега може да ни сипете „Дом Периньон“.

— О, Еди! Как разбра, че пак жадувам за малко от онова вълшебно шампанско? — промълви Артемида.

— Прочетох го в прекрасните ти очи, богиньо моя — отвърна Еди.

Памела обмени развеселен поглед с Аполон. Чу се лек пукот, когато сервитьорът извади корковата тапа от шампанското и докато пълнеше чашите им, се чу музика, която сякаш съживи фонтаните.

Едно! Единствено усещане…!

Докато песента се лееше наоколо, а водата танцуваше, Еди вдигна високата си кристална чаша към Артемида.

— За теб, богиньо моя, едно-единствено усещане.

— О, Еди! — промълви тя, като докосна чашата му със своята и мигайки бързо, за да прикрие сълзите, които внезапно изпълниха очите й. — Ти ме смая!

— За мен беше огромно удоволствие — отвърна той.

И неговите очи бяха изненадващо блестящи. Еди прочисти гърлото си и направи знак на сервитьора да донесе менюто.

Сервираха им пищна вечеря на фона на пеещи фонтани и пустинно небе, което бавно се превръщаше от синьо в пурпурно. Бяха сами на своя балкон и нощта сякаш преливаше от магия и мистерия. Макар да бяха в сърцето на Вегас в една забързана петъчна вечер, те се наслаждаваха на невероятно уединение. На Памела й се струваше, че боговете на града са им дали специални места в ложата. И кой знае? Може би настина е така. И по-странни неща й се бяха случвали.