Читать «Среднощни кули» онлайн - страница 8

Сепна се и се събуди. Беше в палатката си на полето, където стояха на лагер вече от няколко дни. Преди неделя се бяха натъкнали на един мехур на злото, който караше някакви мазни червени влечуги да изпълзяват от земята из целия стан. Няколкостотин души бяха болни от ухапванията им. Цярът на Айез Седай бе успял да опази повечето от тях живи, но не и да ги възстанови напълно.

Файле спеше кротко до него. Отвън един от мъжете почука по дървен пилон да отброи часа. Три почуквания. Имаше още часове до разсъмване.

Сърцето му биеше тихо и Перин вдигна ръка към голата си гръд. Почти очакваше орда малки метални ръце да изпълзи изпод постелята му.

Стисна очи и се опита да се успокои. Не успя.

Грендал отпи от виното, което искреше в украсения със сребърна плетеница бокал. Бокалът всъщност бе инкрустиран с капки кръв, уловени в кристала — замръзнали завинаги яркочервени мехурчета.

— Би трябвало да предприемем нещо — каза отпуснатата в креслото си Аран’гар и хвърли жаден поглед на един от любимците на Грендал. — Не знам как понасяш да стоиш толкова настрана от важни събития — като някой учен, заровил се в прашасал ъгъл.

Грендал повдигна вежда. Учен? В прашасал ъгъл! Гробницата Натрин бе скромна в сравнение с някои палати, които бе познавала в предния Век, но едва ли можеше да се нарече колиба. Обзавеждането бе изящно, стените изваяни в подобие на високи арки от тъмни дъбови стволове, мраморът на пода искреше с инкрустирания седеф и злато.

Аран’гар просто се опитваше да я предизвика. Грендал изтласка раздразнението от ума си. Огънят мъждукаше в камината, но крилата на двойната врата — водеща към укрепена открита пътека три етажа нагоре — бяха разтворени и пропускаха поривите на хладния планински вятър. Рядко оставяше прозорец или врата отворени, но днес ѝ допадаше контрастът: топлина от едната страна, прохладен вятър от другата.

Животът бе в усещането. Докосвания по кожата ти, страстни и ледени.

— Слушаш ли ме? — попита Аран’гар.

— Винаги слушам — отвърна Грендал, остави бокала и седна в креслото си. Носеше златиста рокля, прозрачна, но закопчана до шията. Каква чудесна мода имаха тези доманки, интригуваща и в същото време разбулваща.

— Мразя да съм отчуждена от нещата — продължи Аран’гар. — Този Век е възбуждащ. Примитивните хора могат да са наистина интересни — сластната жена с гладката, бяла като слонова кост кожа изви гръб и протегна ръце да се разкърши. — Липсва ни цялата тази възбуда.

— Възбудата е най-добре да се гледа от разстояние — каза Грендал. — Мислех, че разбираш това.

Аран’гар замълча. Великият господар не бе доволен от нея, че бе изгубила контрол над Егвийн ал-Вийр.

— Е — въздъхна Аран’гар и стана. — Щом смяташ така, ще си потърся някое по-интересно вечерно забавление.

Тонът ѝ бе хладен. Съюзът им навярно отслабваше. Значи бе време да се подсили. Грендал се разтвори и прие владичеството на Великия господар над себе си. Изпита трепетния екстаз от силата му, от страстта му, от самата му същност. Толкова по-упоителна от Единствената сила бе тази бушуваща огнена стихия.