Читать «Среднощни кули» онлайн - страница 9

Заплашваше да я завладее и погълне, а макар да беше изпълнена с Вярната сила, можеше да прелее само тънка вадичка от нея. Дар за нея от Моридин. Не, от Великия господар. Най-добре беше да не свързва в ума си двамата. Засега Моридин беше Не’блис. Само засега обаче.

Запреде ивица Въздух. Боравенето с Вярната сила бе сходно, но не и еднакво с боравенето с Единствената сила. Сплит от Вярната сила често действаше малко по-различно или имаше непредвидим страничен ефект. А и някои сплитове можеше да се сътворят само от Вярната сила.

Естеството на Великия господар насилваше Шарката, напрягаше я и оставяше следи в нея. Дори нещо, замислено от Създателя да трае вечно, можеше да бъде разнищено с енергиите на Тъмния. Това потвърждаваше вечната истина и бе толкова близо до святото, колкото Грендал бе готова да приеме: всичко, което Създателят можеше да съгради, Тъмният можеше да унищожи.

Изви сплетената ивица Въздух през стаята към Аран’гар. Другата Избрана бе излязла на балкона. Грендал бе забранила отварянето на портали вътре, за да не увредят любимците или мебелите ѝ. Вдигна ивицата Въздух към лицето на Аран’гар и я погали нежно.

Аран’гар замръзна. Обърна се, изпълнена с подозрение, но само след миг очите ѝ се разшириха. Нямаше как да е усетила, че Грендал прелива. Вярната сила не издаваше нищо. Мъж или жена, никой не можеше да види или усети сплитовете — не и ако не си надарен с привилегията да преливаш Вярната сила.

— Какво? — попита Аран’гар. — Как? Моридин е…

— Не’блис — отвърна Грендал. — Да. Но някога щедростта на Великия господар в това отношение не се ограничаваше до Не’блис — продължи да гали Аран’гар и тя се изчерви.

Аран’гар, също като другите Избрани, жадуваше страстно за Вярната сила и в същото време се боеше от нея — тя бе опасна, носеща наслада, изкусителна. Щом Грендал отдръпна нишката Въздух, Аран’гар се върна в стаята, настани се отново в креслото си и прати един от любимците на Грендал да доведе играчката ѝ Айез Седай. Сластната похот все още пареше бузите ѝ. Сигурно щеше да прибегне до Делана, за да се разсее. Като че ли я забавляваше да принуждава невзрачната Айез Седай да я обслужва.

Делана се появи веднага. Винаги чакаше някъде наблизо. Бе светлокоса и грубовата, с дебели ръце и крака. Грендал сви пренебрежително устни. Такова грозновато същество. Не като самата Аран’гар. Виж, от нея щеше да се получи идеален домашен любимец. Може би някой ден щеше да има шанс да я направи такава.

Аран’гар и Делана започнаха да се галят и опипват в креслото. Аран’гар беше неутолима, факт, който Грендал използваше по много поводи — изкушението с Вярната сила бе само едно от последните. Разбира се, самата Грендал също обичаше насладите, но се стараеше да я мислят за по-себелюбива, отколкото бе в действителност. Ако знаеш какво очакват хората да си, можеш да използваш тези очаквания. Това ти…

Замръзна, защото в ушите ѝ отекна тревожен сигнал: шумът от разбиващи се морски вълни: Аран’гар продължаваше с удоволствията си — не можеше да го е чула. Сплитът бе много особен, поставен там, където слугите ѝ можеха да се спънат в него и да я предупреди.