Читать «Среднощни кули» онлайн - страница 6

„Ейрам — помисли Перин. — Казваше се Ейрам.“

Не можеше да покаже това на майстор Люхан! Защо бе изковал такова нещо?

Устата на статуетката се разтвори още в беззвучния си крясък. Перин извика, пусна клещите и отскочи в паника. Статуетката падна на дървения под и се пръсна.

„Защо мислиш толкова много за този? — Скокливец се прозя с широката вълча прозявка, езикът му се закъдри. — Обичайно е едно младо кутре да предизвика водача на глутницата. Той беше глупав и ти го надви.“

— Не — прошепна Перин. — Не е обичайно за хората. Не и за приятели.

Стената на ковачницата изведнъж се стопи, превърна се в дим. Изглеждаше някак естествено да се случи точно това. Отвън Перин видя огряна от слънчева светлина улица. Град с дюкяни с разбити прозорци.

— Малден — промълви той.

И видя и смътен, почти прозрачен образ на самия себе си. Без палто. Целият мускули. Брадата бе късо подрязана и му придаваше вид на по-възрастен, по-силен. Наистина ли изглеждаше толкова внушителен? Непоклатим като крепост мъж със златни очи, които сякаш сияеха, и с бляскава извита брадва в ръка.

Имаше нещо сбъркано около тази брадва. Перин излезе от ковачницата и прекрачи през смътния си образ. И щом го направи, се превърна в образа, брадвата натежа в ръката му, а работните дрехи изчезнаха, заменени от бойното облекло.

Затича. Да, това наистина беше Малден. Имаше айилци по улиците. Беше преживял тази битка, въпреки че сега бе много по-спокоен. Предния път се бе изгубил в трепета на битката и в търсенето на Файле. Спря насред улицата.

— Това е сбъркано. В Малден носех чука. Захвърлих брадвата.

„Рог или копито, Млади бико, има ли разлика какво използваш в лова?“ Скокливец клечеше, огрян от слънчевата светлина, насред улицата до него.

— Да. Има разлика. За мен.

„И все пак ги използваш по един и същи начин.“

Иззад ъгъла се появиха двама Шайдо. Гледаха нещо отляво, нещо, което Перин не можеше да види. Втурна се да ги нападне.

Посече единия в брадичката, замахна на другата страна и заби шипа на брадвата в гърдите на другия. Беше жестока, ужасна атака и тримата се озоваха на земята. Трябваше няколко пъти да забие шипа, докато убие втория Шайдо.

Надигна се. Помнеше как бе убил тези двама айилци, въпреки че го бе направил с чук и нож. Не съжаляваше за смъртта им. Понякога се налага човек да се бие, и толкова. Смъртта бе ужасна, ала това не премахваше необходимостта от нея. Всъщност сблъсъкът с айилците бе нещо чудесно. Почувствал се беше като вълк на лов.

Всеки път щом влезеше в битка, Перин се озоваваше на ръба да се превърне в някой друг. А това бе опасно.

Обърна се с укор към Скокливец, който клечеше лениво на улицата.

— Защо ме караш да сънувам това?

„Аз ли те карам? — попита Скокливец. — Това не е мой сън, Млади бико. Виждаш ли челюстите ми около врата си? Не аз те принуждавам да си го мислиш.“

От брадвата на Перин капеше кръв. Знаеше какво ще последва. Обърна се. Отзад се приближаваше Ейрам, с убийствен поглед в очите. Половината лице на бившия Калайджия бе зацапана с кръв — капеше от брадичката му и цапаше палтото му на червени ивици.