Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 45

— Добре — съгласи се Кърк. — Слушайте. Преди всичко, не разбирам смисъла на заповеди от вида: не предприемайте никакви действия, не пипайте нищо, нищо не говорете, докато…

— Това беше заповедта към екипажа на кораба и делегатите на Консорциума, за вас има други разпореждания.

— Разбрах — кимна Кърк, — но преди да ми ги предадете, искам да ви напомня, че аз съм един от тези пирянци, които първи осъществиха връзка с другите светове на Лигата и, ако позволите, по съвместителство изпълнявам и длъжността президент, и длъжността държавен секретар на своята планета. Затова съм добре запознат с нормите на междупланетното право. Съгласно много отдавна приетата и неотменяна досега от никого декларация лидерите на всички планети-членове на Лигата имат абсолютно равни гласове независимо от технологичното ниво и броя на населението.

— Вие сте абсолютно прав, Кърк, но защо го казвате? — предпазливо попита Бервик.

— Ами защото Специалният корпус не може да поставя интересите си по-високо от интересите на Лигата или — подчертавам! — по-високо от интересите на всяка планета поотделно, защото Лигата е не нещо друго, а доброволно обединение на независими светове.

— Учили са ви добри юристи, Кърк — не беше ясно дали искрено го хвали, или го иронизира Бервик. — Но именно по този въпрос грешите. Специалният корпус няма собствени интереси — защитава само интересите на Лигата, защото е създаден именно за да може в екстраординарни ситуации да поема пълната отговорност. Със сигурност ви е познат терминът „извънредни пълномощия“. Когато става дума за спасяването на цялата цивилизация, ние сме принудени да направим известни жертви. Нима като завоювахте планетата Щастие вие мислехте за Декларацията за човешките права? Лигата на световете ли ви даде разрешение за убийството на Темучин? Или, може би, лично Язон дин Алт?

— Такива разрешения дава само собствената съвест — отсече Кърк яростно.

— Ето! — зарадва се Бервик. — За това и говоря! Стига сме предъвквали юридически основания и формални оправдания. Разгледайте проблема по човешки. Всеки политик — а и вие сте политик, Кърк — рано или късно се сблъсква със ситуация, при която на везните натежават не само парите, но и живота на хората. Политиката не е занаят за хора със слаби нерви и някой трябва да се занимава с нея. Някой просто е длъжен да спасява цивилизацията.

— Извинете — не разбра Кърк, — но, според мен, днес всичко е тъкмо обратно — вие излагате на риск цялата цивилизация заради живота на един човек, колкото и да е близък той на мен и всички пирянци.

— Не е съвсем така — меко възрази Бервик.

— Какво значи „не е съвсем“?

— Помислете сам, Кърк. Първо, известен риск има и в самото унищожаване на астероида — ние все пак не знаем какво има вътре в него и второ, това което вече знаем, представлява едно напълно преодолимо зло. Гответе се за локални взривове на повърхността и стрелба по събуждащи се чудовища. Ще ги допуснем по-близо до звездата FG13-9. Има мнение, че едва тогава ще можем да осъществим нормален контакт с предполагаемите разумни обитатели на астероида.