Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 24

Язон търпеливо изчакваше и се бореше с все същия отвратителен страх. Изглежда бе посвикнал с него и даже не усещаше главоболие. А Мета беше в шоково състояние. Навярно така бе по-добре, във всеки случай тя не планираше никакви решителни стъпки в близко време. Което не можеше да се каже за Троу.

Язон не успя да възпре младия пирянски учен. Той изстреля в разширяващия се отвор ослепителна за всички плазмена струя и като отговор в тясното помещение нахлуха блестящи метални ръце. Нещо като манипулатори — те бяха пет или шест и приличаха на неестествено издължени човешки ръце с петопръсти длани. Стоманените ръце мълниеносно обезоръжиха Троу, смъкнаха от него остатъците от скафандъра и го обездвижиха с вещ натиск върху болезнените точки. След това се появи още една ръка с остър като скалпел среден пръст и се зае да разрязва коремната кухина на пирянеца.

Троу закрещя, но нито Язон, нито Мета имаха сили да помръднат. Беше като в детски кошмар и по-късно Язон така и не можа да си спомни дали го бе парализирал същият този страх, или имаше допълнително лъчево въздействие.

А блестящият хромиран манипулатор измъкваше един по един органите на Троу и ги предаваше по конвейра от ръце навън от помещението. Троу вече не крещеше, а хриптеше. И когато кошмарния скалпел отвори лявата страна на гръдния му кош и се приготви да изреже сърцето, Язон и Мета едновременно се овладяха и, без да се наговарят, едновременно поразиха с точни изстрели главата на Троу. Нямаше никакъв смисъл да стрелят в стоманените ръце, нито пък в техния стопанин. Вече го бяха заливали с огън там, на повърхността. А Троу… Бедният Троу! Нямаха сили да гледат агонията на своя приятел. И освен това, може би несъзнателно ги движеше решимостта да не дадат на чуждите, страшни ръце поне главата на Троу, поне неговия мозък. Това наистина би могло да бъде опасно.

И в този миг помещението сякаш се разшири от изстрелите им, появилото се изведнъж слабо светлинно излъчване направи ненужно фенерчето, манипулаторите заедно с останките на Троу се изтеглиха назад и тяхното място зае същата онази черна фигура. Този път тя бе доста по-малка на ръст и повече напомняше сянка на човекоподобна маймуна — прегърбена, плещеста, с виновно сгушена в раменете глава. Да, именно тази дума „виновно“ — мина през ума на Язон, защото черната фигура вече не излъчваше страх. Цялата си враждебност загадъчното същество като че беше изразходвало за нещастния Троу, а сега това чудовище стоеше пред тях и като че ли искаше извинение като провинило се хлапе.

Всичко беше напълно побъркващо и Язон, наистина на границата на лудостта, изкрещя дълга фраза, съставена предимно от най-мръсни псувни, които беше научил още като дете от механиците на космодрума.