Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 22

— Наистина — зарази се от неговите съмнения опитния биолог Бручо, — за констатиране на физическа смърт не би било зле да се видят труповете, а в светлината на случилото се…

И всички заговориха. А в каюткомпанията бяха насъбрани не по-малко от двадесет и пет души, примерно половината от тези, които бяха на първото съвещание. Именно от тези хора сега зависеше по-нататъшната съдба на целия проект.

— Вие да не искате да отмените унищожението на този кошмар?! Предлагате да нарушим договора и да подложим на смъртоносна заплаха всички светове от Зелената Клонка, а може би и цялата Галактика?! — изрева Кърк. — Ако можеха да ви чуят тримата ни изчезнали братя! Те… те, без да се замислят биха дали живота си за спасението на останалите! Всъщност и това са направили… — тихо добави той.

— Ние не знаем това със сигурност — упорито повтори Бручо. — Всеки има право да се разпорежда със своя живот. С живота на друг — не бива.

Кърк не намери отговор и засумтя. Отново взе думата Стан:

— Имаме предположение, че замръзналият свят съществува в друг мащаб на времето. Ето защо на сигнала SOS, предаден от Язон по време на най-първото кацане, може да са дали отговор едва сега. И съответно после да е бил приземен катерът, както при авария. Може би просто са искали да помогнат. Разбирате ли? А ние както винаги сме открили огън. Е, и те са преминали към следващия, по-активен етап на установяването на контакта. Ние просто сме задължени да участваме в диалога, ако искаме да спасим нашите приятели. Само че за това ни е нужно време. Кажете, колко остава до взрива?

— Подготовката на бомбите ще бъде завършена след осем часа — доложи Клиф, ръководителят на монтажниците.

— Това го знам. Арчи, аз питам колко още можем да чакаме.

— Ами-и… — позапъна се младият физик от Юктис. — Взривът може да бъде отложен за не повече от едно денонощие. Никой не може да гарантира последствията при по-продължително отлагане.

В каюткомпанията увисна гробна тишина. Какво ли би могло да се каже при това положение? Навярно всеки мислеше за нещо свое. И самият Стен едва ли вярваше, че е възможно установяване на контакт за някакви си шестдесет часа. Виж, Язон действително вярваше, защото както винаги знаеше малко повече от другите, но сега го нямаше сред тях и от това на пирянците им стана много тъжно. Кърк усети, че е готов да полети към астероида сам и да загине в неравен бой, което си беше чиста хлапащина, та не се реши да огласява мислите си. Клиф беше най-младият и ако трябваше сам да решава, би взривил планетоида след осем часа, пък каквото ще да става. Бручо тънеше в догадки и съжаляваше за пропуснатите възможности. Доктор Тека страдаше от гадното предчувствие, че скоро ще трябва обилно да се поти в корабната лечебница. Нещо му подсказваше, че раненият Кърк е само първата лястовичка, а интуицията рядко лъжеше пирянците.