Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 25

Абсолютно черната маймуна изведнъж заскимтя, забуха, отначало басово, после все по-тънко, квичащо. Язон не схвана веднага, че тя просто подбира тон, подражавайки на гласа му. След като усвои звуковия ред, страшилището пристъпи към имитация на отделни думи, а накрая възпроизведе цялата фраза абсолютно точно. В друга ситуация това навярно щеше да е смешно, но сега… не, дори и страшно не беше, но Язон панически очакваше връщането на Страха. Подобно чувство е познато на всеки, който е преживял сериозна болест или раняване — очакването на болката е по-мъчително от самата болка.

А черното чудовище междувременно продължаваше да експериментира с фразата на Язон, този път произнасяйки я отзад напред със сочен актьорски баритон, отначало по групи думи, после по отделни думи и звукове. Пълна абракадабра. Язон не издържа и извика:

— Кой си ти? Какво си?

Той специално се постара да формулира въпроса си максимално кратко, за да не слуша лингвистичните упражнения на чужденеца.

Настъпи доста дълго мълчание.

„Възприе нещо — зарадва се Язон. — Обмисля отговора.“

Но беше рано да се радва.

— Кой какво ти, ти какво кой, кой ти какво, какво ти кой… — закаканиза съвсем механично гласът.

Язон изстена от отчаяние.

Бледото разплакано лице на Мета беше неузнаваемо. Никога не беше виждал своята амазонка такава. Повалена, сломена, нещастна, тя даже не стискаше пистолета си в ръка! Беше победила логиката? Едва ли. Беше я победил чуждият ужас, който я бе мачкал през цялото време. А какво помагаше на Язон повече или по-малко да запази присъствие на духа? Той трябваше да разбере това! Да разбере и да го използва, за да спаси Мета и себе си!

Мислите му бяха объркани и той си спомни как ги слагаше в ред. Цигарите! За негова радост пакетът се оказа на мястото си — в левия нагръден джоб. В очите на Мета прочете желание да му направи забележка, но гордата пирянка нямаше сили за това.

Язон запуши и в тясното помещение стана по-светло.

„Интересна илюзия — помисли той. — От изпълняването на желания на света става по-светло.“

Колко приятно беше да вдиша чудесния тютюнев дим след дългите минути на нечовешко напрежение! „А колко минути всъщност? — запита сам себе си той — А и минути ли бяха — може би часове? Или дни?“ Даде си сметка, че все така абсолютно никак не разбира как е попаднал тук. Още по-безсмислено бе да пита Мета. Беше в каютата, имаше пробойна в стената и… толкоз. По-нататък — тъмнина и тишина. После тоя кошмар с Троу…

„Но вече всичко е нормално — мярна му се идиотската, съвършено безпочвена мисъл. — Сега всичко ще се оправи.“

Изведнъж разбра, че както е дръпнал от цигарата, така си и стои със затворени очи. Нещо му пречеше да ги отвори, някакъв защитен рефлекс. Вече от нищо не се страхуваше. А не трябваше да отваря очи по съвсем друга причина. Някой му готвеше изненада, както на хлапе по Нова Година и да гледа предварително беше просто неприлично. Не е хубаво, Язон, не е честно, не е красиво да надничаш. Той и не надничаше, но вече ясно усещаше аромата на хвойна, портокали и шоколадови бонбони. Дишаше леко, свободно и дори през стиснатите клепачи усещаше, че в помещението е съвсем светло.