Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 218

Не последва нито звън на сигнална инсталация, нито шум от аплодисменти. Леко пообъркан, той каза на Миди:

— Иди сега, извикай Стан.

Миди се надигна, без да разбира какво става, но не успя дори да стигне до вратата, когато откъм коридора се чу тропот.

Запенен влетя Стан, а миг след това и раздърпания Арчи. Както си бяха свикнали, в един глас:

— Екранът…

— … изчезна!…

— Това е всичко, момчета — каза Язон. — Работата се оказа елементарна. Драконът е просто един от изпълнителните механизми на комплекса под кодово название „Овен“, или ако ви харесва — „Ослепителният Винторог“, или окроткави. А главната му част е процесорът. Подозирам, че този пулт за управление не е бил правен в един екземпляр. Но при опит да се дадат на машината едновременно взаимоизключващи се заповеди, тя избира онази, която е зададена от най-близко разстояние. Така че нашите команди сега са извън всяка конкуренция, независимо дали е искал това Солвиц, или не.

Вече беше свършило общото събрание — много шумно, много радостно и сега седяха в тесен приятелски кръг в каютата на Язон, държаха в ръце високи чаши с изискани коктейли, пиеха за късмета си и се опитваха да повярват, че всичко ужасно е останало зад гърба им и пред тях се очертават само блестящи перспективи. Както за Пир, така и за Галактиката като цяло.

В действителност проблемите си оставаха все така цял куп. Просто всички задружно бяха решили да ги пропъдят от главите си. Поне по време на полета.

— Мета, мила — помоли Язон, — сипи ми чисто уиски без лед и без разните му там соди и сокове. Безумно съм уморен и мечтая да се отпусна.

В този момент рязко се отвори вратата. На прага стоеше Тека с мрачен израз на лицето.

— Как да се отпуснеш на този „Арго“! — промърмори Язон.

— Господин Фел умря — съобщи Тека и добави: — Въпреки че направихме всичко възможно.

— Защо, не е трябвало да вадите онова нещо от мозъка му ли? — попита Язон.

— Не в това е работата. Просто мозъкът му прекалено дълго е взаимодействал плътно с екраниращото поле. Само неговият мозък. На мозъка на Айзон почти не се отрази свиването на екрана, уверявам те.

В този момент зад гърба му изникна споменатият Айзон.

— И още как се отрази! — съобщи той усмихнат.

— Мета, аз чакам — напомни Язон, който продължаваше да слуша с половин ухо. — И на татко сипи неразредено. Днес трябва да си пийнем, както трябва.

— Язон — проговори Айзон тържествено, — разбира се, че трябва да си пийнем. Повод има: спомних си!

— Какво си спомни? — Язон все пак отпи глътка, примижа от удоволствие и разклати кехлибарената течност в широката чаша, като се опитваше да чуе как ласкаво шумят кубчетата лед. Но той вече усещаше, че пак няма да го оставят да пийне както трябва. — Какво си спомни, татко?

— Всичко си спомних!

— Това е интересно! — оживи се Язон.

В този момент отвратително силният сигнал за обща тревога раздра тишината на каютата и ехото му дълго звъня из коридорите. Язон обърна уискито си, като едва не глътна ледените кубчета, и се понесе към командната зала. Мета, разбира се, го изпревари и бе първа пред обзорния екран.