Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 216

Очевидно поради многократното съвпадане на лъжливите спомени с истинските, Айзон получи силна мигрена. Той помоли да прекратят тази пресконференция, още повече, че и без това все не можеха да проникнат по-дълбоко в миналото, а какво е станало после, всички знаеха.

— Накратко казано, аз разбрах — резюмира Кърк. — Боговете май са такива откачалки, които се мислят за висша раса и напират към абсолютна власт над цялата Вселена. — Той погледна Бервик и безсмъртният кимна, да, така излиза. — Айзон отказал да бъде бог, неговата изчезнала жена Нивела — също, Фел вече е в наши ръце. Остават обаче тримата други.

— Сулели не влиза в сметката — подметна Айзон. — Той е просто глупак и по свой начин е безобиден. Виж, Ина и Кобалт — те са доста по-страшни от Фел.

— И най-главното — подхвана Кърк, — важен е онзи Тюдор, или отец Фьодор, който е всъщност доктор Солвиц. Или все пак са трима различни?

— Не знам — каза Айзон. — Но се опасявам, че са доста повече.

— Нека — заплашително изрече Кърк. — Колкото и да са, сега на пътя им стои Светът на Смъртта. Ние, пирянците, не сме съгласни някакви маниаци да властват над цялата Галактика. Ще се борим с тях. И ако още не знаят, скоро ще узнаят — пирянците не умеят да губят!

Кърк се отпусна на стола и в каюткомпанията надвисна тишина. Разбира се, белокосият вожд беше прав. На теория. Но Язон си представи как в този момент направо през стената влиза доктор Солвиц с цялото си самовлюбено нахалство и чувство за безнаказаност и меланхолично изръкопляска на суровия стар войн: „Браво, Кърк Пир, браво!“ Безочлив, спокоен, уверен в безумните си идеи и личната си непобедимост. Язон чак потръпна от тази така ярка и реалистична картина.

Лично той бе готов да се закълне, че прочутият Тюдор е все същият доктор Солвиц, само че сега излизаше, че той е бил поне на три, ако не и на четири планети едновременно. От мисленето над този абсурд главата го заболя не по-малко, отколкото тази на баща му при неотдавнашните тежки спомени.

„Добре де, ако ще да гори в плазма тоя Солвиц — каза си Язон. — Старият Кърк малко ме обърка. Сега много по-важна е мисълта, която ми се мярна, докато слушах печалния разказ на татко. Да, точно така! Управлението на звездолета с помощта на мисълта! А звездолетът от своя страна генерира полето около нас… Значи, екранът може да бъде премахнат с помощта на мисълта?! Сигурно не, някаква глупост се получава. Да започнем отначало. «Овен» е бил управляван мислено, но само докато край него се е намирал доктор Солвиц. Той е типичен илюзионист-мошеник, тоя безсмъртен психар. И учениците си също е обучил на илюзии. Помня как Фел причиняваше болка на Айзон, като че приближаваше екрана със силата на мисълта си. Какво всъщност трябва да е правил? Най-вероятно е генерирал тяснонасочен радиосигнал на съответната честота. Когато в мозъка има вградена железария с антени, никак не е трудно да предизвикаш болка, нали? Въпрос на чиста техника и никакви чудеса! Пси-предавателите в този случай нямат нищо общо. Тук са работили съвсем други енергии. Значи, с какво реално е бил включван могъщият «Овен»? Еврика!“