Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 219

Седящата там Лиза бе като символ на объркаността. Защото това, което в този момент летеше към тях през междузвездното пространство, противоречеше на всички представи за небесни тела — било то с изкуствен или с естествен произход: светимостта му, скоростта му, размерът му не позволяваха обектът да бъде идентифициран нито като космически кораб, нито като комета, нито като боен снаряд, изстрелян срещу „Арго“ от коварни врагове.

Но всяка неизвестност е също опасност! Последва всичко по инструкцията — сигналът за обща тревога бе даден и доблестният Клиф вече от няколко секунди стискаше с изпотени длани спусъците на бордовата артилерия.

Но странната какофония от сигнали неочаквано се оформи в ясна фраза:

— Диомед, това съм аз, Нивела. Искам разрешение за скачване.

— Лиза — изкрещя Язон радостно, — превключвай на автоматика. — От изблик на чувства той прегърна момичето за голямо неудоволствие на Мета. — Включвай по-бързо. Мамчето е пристигнало!

Очевидно беше, че Язон вече го е хванало уискито. И кога успя? Уж започнаха съвсем културно с някакъв джин-тоник, пък после преминаха на уиски.

Думите му бяха чути от целия екипаж. Диалогът се транслираше от командната зала по целия кораб, защото ситуацията изглеждаше достатъчно спешна. Сега вече никой не мислеше да стреля. „Арго“ беше готов да приеме кораба на Нивела, колкото и странен да изглеждаше той.

А корабът се оказа едва ли не точно копие на „Овен“, затова се възприемаше така объркващо от радарите на линкора.

Нивела пък беше… Не точно копие, но нещо много подобно на Мета. Язон объркано попита:

— Как да те наричам? Госпожа Нивела? Мамо? Или нещо друго?

— Както ти харесва! — усмихната рече Нивела, която без съмнение изглеждаше по-млада от сина си. — Ако искаш, просто Нив-Нив, както някога ласкаво ме наричаше Айзон.

Ситуацията изглеждаше направо сюрреалистична. Честно казано, Язон не знаеше какво да пита майка си, още повече, че преди пет минути баща му също се заканваше да разкаже всичко поред.

— Е какво? — произнесе той смутено. — Ще отбелязваме ли тържественото събиране на семейството? Между другото, аз смятам да се оженя. Ето, запознай се, мамо — това е моята годеница Мета.

— Много ми е приятно, сине. Но защо не ме попиташ, как съм ви намерила?

— Защото се досещам. Когато с помощта на процесора ликвидирах този проклет екран, като свих цялата енергия обратно в звездолета, това е било за теб сигнал, нали?

— В общи линии, да! Ама какво умно момче си станал! — усмихна се Нивела. — Може би не трябва да ти разказвам нищо? Ти сам вече всичко си разбрал!

— Всичко — не знам — отвърна с достойнство Язон. — Понякога ми се иска да узная наистина всичко. Например, откъде се взе тук втори „Ослепителен Винторог“?

— О, това е съвсем друга история! — възкликна Нивела с ентусиазъм.

— Не — рязко възрази Мета. — Другите истории сега ще ни дойдат множко. Всички тук сме безумно уморени от всевъзможни спомени, обяснения и откровения. Имаме обедна почивка!