Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 214

Айзон, в опит да обобщи всички мнения, приканвал да се работи по програмата и при това не допускал мисълта за еднолично използване на звездолета „Овен“. Устройство, което имало такива мощности, евентуално би представлявало реална опасност за цели планети, а значи формално трябвало да се счита за оръжие за масово поразяване, и съответно ставало собственост на Лигата на Световете. Без съгласуване с Висшия Съвет на Лигата не бивало даже да пускат двигателя на спящия в междузвездната пустота неизвестен кораб. Нивела подкрепила позицията на Айзон, защото по онова време тя поддържала младия си мъж във всичко.

Тогава Ина съобщила своето особено мнение. Защо да се усвояват нови планети, защо да се съветват с когото и да било, защо непременно да изобретяват нещо ново, когато в ръцете им има нещо такова, което им дава възможност да оглавят който и да било от тези изостанали светове? Нима на никого не му се искало да се наслади на истинска, безразделна, заслужена власт? „Да станем диктатори?“ — учудили се другите. „Защо? — възразила Ина, дайте да станем за тези хора богове. Благодетели, дошли от небето! Ще ни се кланят, а ние ще пръскаме сред народа светлината на знанието и радостта от материалното благополучие.“

Звучало красиво. И мнението на Ина било взето като един от основните варианти. Отначало. Но командир на кораба формално бил Кобалт, бащата на Ина, която той много обичал. Бързо застанал на страната на дъщеря си, като отказал да пилотира звездолета обратно.

Колкото се доближавали до първия населен свят (това бил Иолк), все по-ясно ставало, че и шестимата са вече болни от мания за величие. Искало им се да бъдат богове.

И станали!

Отначало всичко вървяло добре. Животът на планетата наистина се подобрил под тяхното ненатрапчиво и мъдро ръководство. Не претендирали за публична власт, само премествали фигурите по шахматната дъска на Иолк, като оставали в сянка. Вдъхновени от резултатите, те разширили кръга на дейността си: Сулели заминал за Егриси, Кобалт и Ина — на Делфа.

На някой етап все един от шестимата неизбежно щял да открие хиперпрехода, за който се знаело (въпреки че се мълчало) даже сред местните жители. Открил го Кобалт и именно рванавърът му помогнал заедно с Ина да попадне на Делфа. Защото Сулели не се върнал в уговорения срок и даже не отговарял на повикванията. Петимата останали били лишени от своя кораб, т.е. от „Пинта“. Звездолетът „Овен“ бил, разбира се, много ценен, но не можел да лети. За съжаление нито опитният специалист по космическа техника Нивела, нито физикът Фел, нито гениалният инженер Кобалт не съумяли да съживят чуждата конструкция.

И така, Кобалт и Ина проникнали на друга планета с помощта на рванавра. Скоро се върнали, но вече трима. С тях бил човек, който се нарекъл Тюдор. Той също смятал себе си за бог и ги уверявал, че такива като него има много, че мисионерството за тези най-добри представители на човечеството е нещо обикновено. Отначало с полунамеци, а после и все по-директно той предлагал да не спират дотук, а да се стремят към абсолютна власт над всемира.