Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 191

— Разбирам. А кой е този Дзевесо?

— Дзевесо е най-висшият и най-важният от боговете.

— Не, питам те какъв е бил приживе, може би древен космонавт? Срещала ли си това име в компютъра?

— Не, но мисля, че той е бил по-скоро създател на цялата тази техника. Велик конструктор.

— Ето това е сериозен разговор! Слушай, а що за бог е този Диборан? — учудено попита Язон като продължаваше да се движи покрай стените и да изучава с интерес уникалния иконостас в храма на Дзевесо.

— Богът на течното гориво. В негова чест хората се потапят в потока Диборан и стават могъщи като междузвездни крайцери.

— Към такива легенди, моето момиче, трябва да се отнасяш критично — строго я укори Язон. — Първо, диборанът при стайна температура е газ. Така че, течно гориво може да бъде само пентаборанът и по-тежките съединения. Второ, всички тези борани са отвратителна гадост, едно варварско ракетно гориво от ранния период на развитието на астронавтиката и никого не бих посъветвал да се къпе в него…

— Язон — прекъсна го Миди, — ти защо дойде тук?

— Да те моля за помощ.

Язон като че се събуди. Увлечен по историята на науката и техниката, той съвсем бе забравил, че на сутринта му предстои тежка битка с непознат противник, а тайната на победата е в ръцете на това момиче.

— Тогава ме слушай внимателно — каза тя с интонация на млада майка, която гълчи сина си за лошо поведение.

Язон едва не прихна, но се приготви да слуша. Тогава Миди, явно уморена от ролите си, затвори очи и беззащитно и жарко прошепна:

— Обичам те, Язон!

Обратът беше изненадващ и определено доста нежелателен в този момент. След тези разговори за техника чернокосото момиче все повече му харесваше. А това съвсем не беше уместно и го отвличаше! Оставаше съвсем малко време…

Язон се овладя, после взе в ръце малките длани на Миди, студени и треперещи от възбуда и страх. Какво очакваше, от какво се страхуваше? Време беше да поема инициативата в свои ръце.

— Знам, мила, знам — прошепна Язон изцяло в нейния тон и бързо запита: — Какво трябва да правя утре? Обясни ми.

Миди се справи с треперенето и впила тънки пръсти в дланта на Язон проговори:

— Сега ще ти обясня.

— А никой ли не ни чува? — за всеки случай не пропусна да попита Язон.

— Не, сигурна съм!

— Откъде си толкова сигурна?

— Имам специално устройство.

Миди извади от своята малка чантичка черна плоска кутийка, приличаща на кутийка за козметични принадлежности, но вместо да си разкрасява лицето, тя натисна някакво копченце. Напрежението на полето около тях се увеличи и познатата на Язон екранираща сфера засия със синя светлина.

„Виж ти! — помисли си той. — И това ми било изостанала планета.“

А на глас попита:

— Кой тук прави такива устройства?

— Тази ми я подари Фрайкс два дни преди да загине. А сега ще слушаш ли?

Тя го поглъщаше с очи, а в тях блестеше нещо подобно на обида, сякаш Миди беше надникнала в бъдещето и вече бе разбрала как ще постъпят с нея пирянците.