Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 185

— Слушай ме внимателно, племеннико! Вашият план за превземане на планетата е обречен предварително. Всеки влязъл в моя дворец излиза, ако аз му позволя това, каквото и да ми струва. Всички агенти на Пир, които са останали отвън, ще бъдат неутрализирани от моите специални супервоини. А корабът в орбита… Ще го накараме сам да напусне околопланетното пространство. Как? Няма да ти кажа! Нека бъде изненада.

„Слава богу — помисли си Язон, като си спомни любимата фраза на Солвиц. — Най-сетне реши нещо да запази в тайна. Вече се опасявах, че ще вземе да ми диктува паролите за общуване с личната охрана!“

— Вуйчо — каза Язон ласкаво, — не ме заплашвайте с разни глупости. Още веднъж повтарям: дошъл съм само за „Овен“. Щом го получа, отлитам обратно с целия си екипаж. Даже ще ви разреша да преброите всички лично — човек по човек, за да не останат подозрения.

Язон умишлено пак премина на „вие“, като се надяваше по този начин да успокои разбеснелия се монарх.

— Върнете ми звездолета — повтори Язон още веднъж. — И отлитаме. Честна дума.

Царят на Егриси се замисли. Самият процес мислене беше за него нещо крайно уморително и Язон в някакъв момент дори го съжали. Но Иот все пак се справи с поставената задача и съобщи решението, като първо зададе въпрос:

— Кой е стопанинът на тази планета? Аз ли?

— Вие, вуйчо — съгласи се Язон отегчено.

— Тогава слушай моето условие. Изпълни едно интересно поръчение и ще ти върна всичко, което искаш.

— Какво поръчение? — настръхна Язон.

— Не е трудно, наистина не е трудно. За такъв герой като тебе! Съгласи се, Язон, иначе… Вие може и да ни победите, всичко може да стане, но колко кръв ще се пролее… Ех, дано не доживея да видя такова безобразие… Пък и боговете няма да ни простят.

— Какви са тези богове? — бързо попита Язон.

Иот отвърна също бързо, но неясно:

— Ами, например, ние с тебе.

После като че ли се събуди и занарежда тъжната си песен:

— Не ме прекъсвай, Диомед, не ме прекъсвай, Гаутама, Тристан, Баухил, или както там те викат, имам още сили да диктувам условия на когото си поискам. Съгласявай се, Язон, или ще дам заповед на стражата да ви хване всичките.

При тези думи пистолетът на Мета се озова в дланта й под широкия ръкав. За щастие, освен Язон, никой не забеляза това, даже автоматиката не реагира.

А пък Мета, браво на нея, овладя емоциите си и прошепна:

— Съгласи се, Язон.

Потресаващо! Тя заговори, без да дочака неговата команда, но каза точно тези думи, които очакваше от нея. Ето това е чудо! Навярно само истинската любов е способна на такова нещо.

— Съгласен съм — тихо проговори Язон. — Кажете какво трябва да направя.

В този момент, без никакво предупреждение, вратата се отвори и покрай ниско склонените глави на стражниците през царските покои горе мина невиждано красива крехка чернокоса девойка. Тя беше в изискан костюм за езда: черен фрак, бял брич и високи кожени ботушки, шапчица с козирка и дълъг камшик в ръка.

— Татко — каза прекрасната непозната. — Ние с Фаетон яздихме край морето…

Разсеяният й поглед се спря върху Язон и не можа да се откъсне от него. Очите й се отвориха широко от внезапно нахлулите чувства.