Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 186

— Моята дъщеря Миди — проговори Иот.

Язон вежливо се усмихна, с намерение да представи себе си и Мета, но красавицата Миди, ненадейно застена, хвана се за сърцето и се свлече на пода.

Стражниците застинаха в напрегнати пози на объркано очакване — какви ще бъдат заповедите? Но първата заповед на царя не се оказа адресирана към тях:

— Лекар! — извика Иот. — Бързо!

Мета се обърна и извика към отворената врата:

— Тека, на помощ!

Сигурно в двореца на И. Д. Иот имаше добри лекари, но те в никой случай не можеха да спринтират като Тека.

Именно гостът от далечната планета Пир оказа първа помощ на царската дъщеря. Това бе красив жест.

А с Миди не се беше случило нищо страшно. Обикновен припадък, какъвто в младежките години може да се случи лесно, особено ако от ранно утро, след лека закуска, се препуска с часове срещу морския вятър с бърз делфийски жребец.

Язон знаеше истинската причина на внезапното й прилошаване, но нямаше намерение да я каже на глас в това обкръжение. Още повече, че деловият разговор не беше свършил.

— И така, ваше величество — напомни Язон, — кога най-после ще чуя поставените от вас условия?

Тринадесета глава

Пирянците вежливо отказаха предложените им в царския дворец апартаменти и след час се прибраха в приятния хотел „Лидо“ на живописното крайбрежие.

Кърк незабавно свика съвещание. В луксозната стая, предназначена за двама, беше малко тясно. Отначало изслушаха Язон, който подробно им описа разговора си с царя. После започнаха да предлагат един от друг по-смели проекти за превземане на „Ослепителният Винторог“. Всеки напираше да надскочи другите, защото такава беше натурата на хората от Света на Смъртта. Язон изслуша всички, но не даде никаква оценка. Вместо това прекрати дискусията и им предложи да се отпуснат. Преди нов труден ден се полага почивка, нали?

— Слушайте! Трябва най-после да се топнем в това топло море, а? Лично аз тръгвам веднага!

Идеята единодушно бе приета и пирянците като тълпа безгрижни туристи се понесоха към плажа.

— Май стана — каза Язон на Кърк, — разиграхме всичко по ноти.

— Само десет човека успях да предупредя. Останалите сами почувстваха за какво става въпрос. Моите момчета може да не са хитри, но когато става дума за живот и смърт, съобразяват по-бързо от другите.

— Да, Кърк — съгласи се Язон, — по-добри войни от пирянците не съм виждал никъде във Вселената. И главите им са на мястото си. Недей да скромничиш.

Те слизаха по тясната пътечка към морето без да се опасяват от подслушване, както пред главния вход на царския дворец, където във всяка розичка можеше да има микрофон. Именно там Язон рискува да прошепне на Кърк:

— В хотела сигурно всичко се подслушва. На съвещанието ще нападаме царя, ще го критикуваме, но за главното — нито дума. Разбра ли? Предупреди другите. Истинският съвет ще направим на открито.

И истинският съвет се състоя. На морския бряг, между скалите, едва прикриващи ги от хорските очи. За конспирация пирянците бяха почти разсъблечени — освен банските, само неизменните пистолети в кобурите се открояваха върху релефните им мускули. Лежаха в отпуснати пози, пийваха си чудесно вино и замезваха със сочни местни плодове. Е, кажете, на кого би му хрумнало, че тези размекнати от морето и слънцето туристи в действителност разработват стратегията и тактиката на една от най-великите военни операции в историята на Галактиката?