Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 183

Язон си представяше как би могла да изглежда приемна за особено важни гости и тайни преговори у владетеля на толкова странна планета като Егриси, където постиженията на съвременната цивилизация така хаотично са смесени с древна диващина. Там навярно ще е пълно със зле маскирани камери и микрофони, подслушвателна апаратура и автоматично огнестрелно оръжие, което се включва дигитално; механични капани и друга хитроумна техника от тоя сорт. Впрочем, той много се надяваше, че няма са се стигне до стрелба и вързване с въжета. За мирен и положителен резултат му трябваше само едно — правилно проведен разговор.

— Мета — прошепна той на своята телохранителка. — Много те моля, помълчи, докато не те помоля да се включиш. Става ли? Не се обиждай.

Мета вече за нищо не се обиждаше. Но появеше ли се и най-малка заплаха за живота на един от тях, тя щеше да постъпи така, както й подскажат поетите още с майчиното мляко пирянски инстинкти.

— С какви новини идваш, момчето ми? — започна Иот, като демонстративно фамилиарно премина на „ти“.

— Нима не знаеш, вуйчо! — подхвана със същата прикрито-заядлива интонация Язон. — Долетях да взема принадлежащия ми по право звездолет „Овен“, доставен на твоята планета от доведения ми брат Фрайкс по волята на нашата майка Нивела. Фрайкс също бих взел. Чувам, че отдавна искал да се върне заедно с жена си и децата си. Ако нещо не е така, поправи ме, о, вуйчо мой!

Вуйчото Иот просто се шашна от това нахалство и се разкрещя:

— Нищо не е така! Нищо! Чуй ме сега. Слушай и помни. Фрайкс го няма вече. Умря преди няколко години. Децата му са тук, но дали ще искат да дойдат с тебе, е съвсем друг въпрос. Вдовицата на Фрайкс, Галка, мисли отново да се омъжва и не някъде другаде, а точно тук, на нашата най-прекрасна в цялата Вселена планета. Галка, с другата ми дъщеря Миди и синът ми Фаетон прекрасно си прекарват времето. А пък ти, Диомед — или по добре да ти викам Язон? — наистина си ми племенник, а аз съм ти вуйчо, защото Нивела е моя родна сестра. Ето защо „Ослепителният винторог“… Винторог! Разбра ли? А не звездолет! Ето защо той се оказа на моята планета. Но помни, Язон, ако щеш Диомед, след като „Ослепителният Винторог“ бе изпратен от Орхомен на Егриси, аз изпратих шифрограма направо в космоса, защото не знаех накъде да насоча сигнала. И в тая шифрограма пишеше: „Благодаря ти, Нивела, за подаръка, но не искам повече да виждам нито тебе самата, нито твоите мъже Ахамант и Айзон. Достатъчно неприятности ми причинихте и сега с помощта на устройствата, намиращи се в «Овен», аз ще се оградя от целия останал свят и моята планета ще живее най-добре в цялата Вселена, а вие, побъркани фанатици на науката, можете да продължавате своите изследвания където си щете, само че вече без мене. Поздрави Фел.“ Ето така! Помня наизуст текста на тази забележителна шифрограма. Впрочем, не знам дали Нивела я е получила, но аз успях да зачеркна от всички галактически справочници името Егриси, а метеоритният пояс, отдавна създаден около моята планета от боговете, ни позволи истински да се изолираме от близки и далечни завистници и зложелатели. Такива ми ти работи, Язон! А ти си научил за нас и си успял да се промъкнеш дотук. Това силно увеличава твоите шансове, но все пак да твърдиш, че „Ослепителният Винторог“, една от най-древните ценности на Вселената, или звездолетът „Овен“, както ти го наричаш, ти принадлежал по право — това вече е прекалено! Той принадлежи на мене! Вече почти тридесет години!