Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 17

И той не се излъга. Мета, неговата любима Мета оставаше вярна на себе си, тя вече се бе запалила по новата идея и напираше за сражение.

— Кой освен теб знае за връзката на обект 001 с Пир?

Това беше единственото, за което попита.

— Никой. Само ти и аз.

— Прекрасно. Летим двамата.

— По принцип съм съгласен — кимна Язон. — Не си струва да раздуваме щата на новата изследователска група и все пак… Ще ни потрябва като минимум трети. Нужен ни е истински учен в този екип.

— Троу — без да се замисля, отсече Мета.

Язон не се и съмняваше, че тя ще назове тъкмо името на младия пирянец с невероятни за тяхната полувоенна планета енциклопедични познания и удивително гъвкав търсещ ум. Физически Троу бе колкото Язон и Мета заедно и имаше само един недостатък — беше прекалено рязък, направо свиреп към враговете. Язон наум го наричаше пирянец на квадрат или двукратен пирянец. Не е много подходящо в тази ситуация това качество, но… какво да се прави. Добродетелите на Троу натежаха.

— Добре — съгласи се Язон. — Гответе се още отсега. И знаеш ли, не го посвещавай засега във всички наши тайни.

— Ти си прав и аз помислих за това — усмихна се Мета. — А план за действие имаш ли?

— Разбира се — отвърна Язон. — И в него не влиза широко оповестяване на нашата внезапна експедиция.

Мета се спря позамислена до вратата.

— Боиш се, че Кърк и другите ще бъдат против?

— В края на краищата може би не, но е сигурно, че ще загубим ценно време.

Мета се замисли още по-дълбоко. Върна се и седна в креслото, скръстила ръце зад главата си, даже притворила очи — така обикновено се съсредоточаваше върху най-важното, като отхвърляше дребните детайли.

— Добре — каза тя след минута. — Реших. Ще летим тримата и тайно, както искаш. Но ще бъдем във вид на нашите имити. Защото тайният полет си е особено голям риск. Ако нещо се случи още в първите минути, те просто няма как да ни помогнат.

Сега вече Язон се замисли дълбоко. Разбра, че ако е съдено да се случи нещо наистина гадно, на тях тримата никой не би могъл да помогне — нито роботите, нито предупредения екипаж на „Арго“, нито всички светове на Зелената Клонка… „Предпазливия и бог го пази“, както са казвали древните. Значи Мета е права. Все ще успее лично да посети ледената планета, ако всичко тръгне по план.

— Съгласен — рече Язон. — Иди да извикаш Троу. Ние ще нагласим контролните апарати на имитите в една каюта, например моята, и ще изпратим роботите незабавно.

Мета вече беше тръгнала към вратата, но ненадейно се хвърли в обятията на Язон, като че ли се прощаваше с него преди дълъг път.

Четвърта глава

Малкият космически катер с екипаж три имита притежаваше двойна система за управление — едната за манипулаторите на роботите, а другата — за дистанционните сигнали от кораба. При това, в случай на извънредна необходимост, дистанционният контрол можеше да се поема от четвърти човек — всеки, който имаше достъп до централния пулт, без да е зависим от имитационните роботи, в които се бяха „настанили“ Язон, Мета и Троу. Тази хитра система бе измислена от Язон, заразен от необичайната предпазливост на Мета. Разбира се, тя беше права. Леденият планетоид криеше в себе си маса изненади, а всеки, имал поне веднъж работа с имит, знаеше колко е трудно да излезеш от шок, ако си изключил блокиращото устройство заради пълнотата на информацията и не успяваш да го включиш, когато предаваните от робота усещания преминават прага на безопасност за психиката. Те се готвеха за това. Съвсем скоро се оказа, че е трябвало да се готвят съвсем за друго. Но можеше ли всичко да се предвиди?