Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 15

Истината беше накъде по средата и до нея непременно трябваше да се стигне. Язон беше категорично против безразсъдното унищожаване на целия планетоид, та там се криеше чуждо знание, но не му достигаха аргументи, за да убеди останалите в своята правота.

Неочаквано на негова страна застана братът на Ривърд Бервик и президент на една от планетите от Консорциума Артър Бервик. До началото на своята политическа кариера Артър е бил един от водещите химици в световете от Зелената Клонка и сега по-бързо от другите схвана колко грандиозно откритие за човечеството се явява „хиперледът“. Производството му в условията на нашата Галактика не изглеждаше възможно, но приложението му би могло да бъде толкова широко, че стойността на един тон от това вещество Артър оценяваше на не по-малко от милион кредита. Разбира се, на пирянците този аргумент се стори още по-несериозен, отколкото Язоновия стремеж към знания и като се взеха предвид всички „за“ и „против“, то практически не изигра никаква роля.

За щастие физиците констатираха в скоростта на обект 001 значително забавяне. Така взривяването на планетоида можеше да се отложи и изследванията да продължат, но в края на краищата друг изход не намериха. Даже евакуация на планетите, близки до звездата FG13-9, не спасяваше положението. Това беше прекалено дълго, прекалено скъпо и най-важното — кой би могъл да предскаже по-нататъшното поведение на измъкналите се от леда чудовища. Избиването им едно по едно би било много по-трудно, ако се стигне до това.

С една дума, участниците в съвещанието се разотидоха и разлетяха по своите планети с намерение да се съберат отново след ликвидацията на зловещия астероид и да обсъдят окончателните резултати. Такъв финал напълно съответстваше на условията на сключения договор, при това се икономисваха значителни средства, а пирянците начело с Язон можеха да напуснат Зелената Клонка с чиста съвест и с претъпкани с пари джобове. Това ако не е победа, това ако не е успех!

Но Язон беше мрачен както никога. Подчинявайки се на общото решение, той изпрати на астероида четири спецкоманди да разположат на повърхността в точно изчислени от учените точки тридесет и две мощни планетарни бомби с верижно действие. В обикновено вещество те предизвикваха ядрена реакция и всяка маса за броени секунди се превръщаше в детониращ атомен заряд. Единственото, за което успя да се наложи Язон, бе да заменят часовниковите механизми на взривателите с дистанционни детонатори, виждайки в това последна възможност да бъде променена съвместната присъда, произнесена от пирянците и Консорциума. Или поне да отсрочи нейното изпълнение. Той отчаяно се надяваше, че през останалите три дни ще научат нещо принципно ново за замръзналия свят.