Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 19

— Истинска черна дупка! — прошепна Троу. — Вижте — пълно отсъствие на всякакви излъчвания!

— Да, ама тая дупка чупи леда и крачи направо към нас, т.е. към нашите имити — отбеляза Язон.

— Но това не може да бъде! — успя да извика Троу, преди имитът на Мета пръв да открие огън с всички оръжия едновременно.

Пирянците никога не чакаха команда „огън“. А заповедта „остави“ изпълняваха веднага, след като им свършеха боеприпасите.

— Ама това е глупаво! — буквално стенеше Язон. — Прекратете! Спрете!

Настина беше истинска нелепост да се стреля, когато куршумите дум-дум, лазерните лъчи и даже високотемпературната плазма изчезват в нищото, фигурата застина няколко секунди като скала от черен лабрадор, но това не приличаше на уплаха или отстъпление, по-скоро на лек размисъл преди следващата крачка. Не се наложи да чакат дълго. След секунди тримата се убедиха — абсолютно черното тяло изобщо не бе дупка в пространството, не бе кондензат на силови полета или още по-малко фантом. Черният колос бе напълно материален. Той изхвърли напред две подобия на пипала като две огромни ръчища с тежки юмруци и ги стовари върху невежливите пришълци. Едното от тях направи катера на смачкана тенекия, а другото хвана имитите и ги прибра в своите мрачни дълбини. Може би ги беше направило на прах, но това никой нямаше да научи, защото връзката с роботите веднага прекъсна. И слава богу, защото никой не искаше да изпита върху гърба си цялата гама от подобни усещания. Още по-голям късмет беше, че успяха да заснемат всичко с контролните камери и апаратурата отчете, че изображението е предадено без загуби направо в паметта на корабния компютър.

Язон, Мета и Троу бързо се изключиха от вече безполезните имитационни апарати и преминаха към наблюдение чрез външните прибори на „Арго“.

В епицентъра на събитията ставаше нещо нередно. Последната аудиоинформация, предадена в мозъка на смелчаците и техните загинали имити, беше чудовищна, дяволска какафония от звуци — едновременно ниски и високи тонове от долната и горната граница на слуховия диапазон с мощност, достигаща прага на болката на слуха. Сега, когато предаването бе прекъснало, всичко наоколо потъна в абсолютна вакуумна тишина.

Процесът продължи удивително бурно. Изглеждаше, като че ли в планетоида е пробита дупка и през нея в безвъздушното пространство изтича като гъсто мастило във вода този чудовищен мрак. Само че не със скоростта на течност, а с бързината на растяща над земята атомна гъба. Настъплението на тази тъмнина към кораба ставаше обратно на всички познати на хората физически закони, което всяваше особен ужас. Това, което в началото изглеждаше като човекоподобна фигура, сега бе подобно на облак-октопод, на разбягващи се в различни посоки пукнатини, като че ли самото пространство се беше напукало като плоска картинка и сега бавно чезнеше в настъпващия кошмар от лепкав безнадежден мрак.

Такъв ужас и отвращение, каквито изпитваха в този момент, никой от тримата не беше изпитвал досега през живота си. И беше съвсем ясно, че няма къде да се скрият, че чернотата ще ги настигне навсякъде, че за тази субстанция бронята на линкора „Арго“ е като яйчена черупка или прозрачна мрежа, че смъртта е неизбежна и навярно вече са умрели, а всичко това е просто другата реалност — Страшният Съд или… обикновено безумие. Защото такова нещо просто не можеше да съществува.