Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 13

Язон отново бе принуден да се съгласи с Кърк: изследваха абсолютно неизвестен обект, за който нямаха информация в паметта и на най-големия от компютрите на „Арго“. Реално погледнато, такава информация нямаше и откъде да се намери.

Кърк, Троу и Мета напрегнато очакваха нови събития и прекрасно разбираха, че те едва ли ще бъдат от приятните.

Но времето минаваше и нищо не се случваше. Приборите безстрастно регистрираха плавната промяна на температурата, налягането, химическия състав на атмосферата вътре в стъклометалната обвивка. А прочутият артефакт, разположен по средата, все повече заприличваше на полугнило дърво, което дълго е плавало по реката и накрая е заседнало в някой блатист залив и се е покрило с тиня и мъх. Нима тази епопея ще завърши с глупав куриоз?

Язон забеляза, че нито той, нито някой около него усеща страх, по-скоро изпитва отвращение и погнуса… И главоболието не се обаждаше. Нима наистина загадъчното психоизлъчване беше преустановено?

Минутите изглеждаха часове. Накрая приборите отчетоха прекъсване на нагряването, защото температурата на обекта в херметичната обвивка се бе изравнила с околната в помещението на склада. Мокрият предмет лежеше в голямата локва и не даваше никакви признаци на живот.

Пръв не се стърпя Кърк. Не че направи крачка или протегна ръка, той просто се наведе напред, към врага. Враг ли? Разбира се, враг! Всяка неизвестност е враждебна. Пирянците не умееха и, навярно, вече няма и да се научат да мислят по друг начин. Мощната фигура на Кърк се наклони в посока към загадъчното физическо тяло под полусферата. Доста по-късно, и то при забавеното преглеждане на записа, всички видяха това движение.

Но в същата секунда прогърмя взрив и практически веднага изстрел. Или изстрелът беше по-рано и бе причинил взрива? Тогава никой не разбра кой от звуците беше пръв. Още повече, че в следващите секунди загърмяха другите два пистолета — в ръцете на Троу и Мета. Херметичната обвивка се разлетя на парчета, миризмата на горяща пластмаса и стопен метал изпълни склада. И само шепа пепел димеше на мястото на унищожения артефакт сред изсъхналата, кипяща само по краищата локва.

Кърк лежеше на пода сгърчен, държеше се за хълбока и между пръстите му се процеждаше кръв.

Трета глава

За щастие раната не бе сериозна. В организма на Кърк не беше попаднала ни най-малка частица от чуждото тяло. Тънкият еластичен скафандър за висша защита бе пробит от късче стъклостомана. Даже не късче, а идеално топче с полирана повърхност — като че ли го бяха изрязвали с мощен лазер. Целият дуел между човека и чудовището бе продължил не повече от секунда и за да се изясни последователността на събитията трябваше на няколко пъти да превъртат записа при най-ниската скорост на забавяне на кадъра.

Работната версия за случилото се изглеждаше примерно така. Отвъдгалактическото устройство (да, все пак устройство, а не организъм!) бе възприело явната заплаха, излъчена конкретно от Кърк и във вътрешността на „мокрото дърво“ се бяха активизирали енергетични вериги. То действително не бе излъчвало страх — нито когато го бяха открили, нито когато го бяха отделили от планетоида и цялата тази енергия на ненавистта, събрана в дяволските му акумулатори, се бе концентрирала в един-единствен лъч с непонятна засега природа. Устройството бе набелязало целта и лъчът я бе поразил. За по-нататъшните планове на чужденеца можеше само да се гадае.