Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 125

„Pore Gore Store Sand“ в превод можеше да означава „окървавена прашинка в пясъчника“ или „пясъчно изобилие на кървавата дупка“, което напълно се връзваше със спецификата на първите минни разработки и кървавите схватки за тяхното богатство — на планетата открили металоносни пясъци със самородни късове редки елементи от платиновата група. Но редът на думите в подобна разшифровка предизвикваше пълно недоумение, както и фактът, че думата „gore“ е била архаизъм още тогава и освен това била употребявана предимно в поетичен контекст. Като цяло точният превод на името по тази схема би бил: „на дупката кървава строеж пясъчен“.

Според втората версия се предполагаше, че английската дума „стор“ се е била утвърдила в руския език към момента на колонизацията и се е употребявала в смисъл на „универсален склад от общ характер“. Зад последния евфемизъм се е криела тясно военна специфика. Такива складове в онези години са били в задния двор на цивилизацията самите новозаселени планети. Всяка звездна система се опитвала да се опази от другите с помощта на най-съвременно оръжие. От тази гледна точка Поргорсторсаанд се разшифроваше като „ПОРт-ГОРод-СТОР на Стратегическата Авиация и Артилерия с Наземна Дислокация“. Тая топонимична хипотеза изглеждаше доста убедителна, но прекалено скучна.

Имаше и трета, която препращаше историците към по-късен период в развитието на планетата, когато един от аванпостовете на галактическата цивилизация неочаквано се превърнал в бардак от вселенски мащаб, нещо като остров Куба в древната история на Земята. Но този период не продължил дълго. В резултат от поредния военен преврат някой си Саанд — собственик на екстравагантното заведение с размерите на планетата — бил низвергнат и изгонен (според друга версия — разпънат), но последователите му дълго се съпротивлявали — отначало (за кратко) открито, а после (продължително) — нелегално. Та те били дали име на планетата: „Порнографската гордост на последователите на Саанд.“

Но най-атрактивното, според Язон, предположение принадлежеше на някой си изследовател Петров, издирил бордовия дневник на първия междузвезден кораб, кацнал на Поргорсторсаанд. За съжаление самият дневник не беше запазен, и оставаше да се вярва на честната дума на Петров. Оказа се, че в този период току-що били въведени термоножовете — универсални двустранни резачки, позволяващи без превключване на режимите да се ползва както горещото, така и студеното острие в зависимост от спецификата на материала. Създаден и като универсален инструмент, и като оръжие (което вече трудно можело да се нарече хладно) термоножовете били употребявани и при отваряне на консервни кутии, и при правене на сандвичи. Подобни неуставни действия понякога завършвали печално, за което според предположението на господин Петров и трябвало да съобщават стоящите на вахта. Бордовият дневник пазел следи от кръв, изтекла от раната. Имало от какво да се огорчава дежурният офицер, който започнал закуската си така несполучливо. И ето, разстроен, мръщейки се от болка и съкращавайки думите, той си мисли, че попълва графата „Произшествия“, а в същност нанася в графата „Новооткрити планети“ следното: „Пор. гор. стор. С. А. Анд.“, което значи: „Порязах се с горещата страна. Сергей Александрович Андреев“. После скенерът механично прочел записката и нелепото название останало в паметта на всички компютри за вечни времена.