Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 49

- Съмнявам се. Ако бяхме в Роу, бихме имали по-голяма причина за притеснение - рече Ейдриън, докато се протягаше и прозяваше. - Освен това, всички тук вече са си легнали и вероятно не очакват други посетители.

- И все пак ще стана рано да поогледам. Може да се наложи да си тръгнем бързо.

- Не и преди закуска - рече Ейдриън, сядайки на пода и сваляйки ботуши. - Имаме нужда да ядем, а абатствата са известни с храната си. Ако не друго, може да задигнеш малко.

- Хубаво, но Негово Височество да не шава много насам-натам. Той трябва да се прикрива.

Застанал в средата на килера с отвратено лице, Олрик каза:

- Не мога да повярвам какво съм принуден да търпя.

- Смятай го за ваканция - предложи Ейдриън. - Поне за един ден ще се преструваш, че си никой, обикновен селянин, например ковашки син.

- Не - рече Ройс, докато си подготвяше кътче за спане, но не си беше свалил ботушите, - може да очакват от него да знае да борави с чук. И я му виж ръцете. Всеки ще познае, че лъже.

- Работата на повечето хора изисква да използват ръцете си, Ройс -изтъкна Ейдриън. Покри се с наметалото и се обърна настрани. - С какво би могъл да се занимава обикновен селянин, от което монасите няма да разбират нищо и не предизвиква мазоли?

- Би могъл да е крадец или проститутка.

Двамата погледнаха към принца, който се сви от предложените му перспективи.

- Аз вземам леглото - обяви Олрик.

Глава 4 Уиндърмиър

Утрото настъпи студено и влажно. Монотонното сиво небе спусна плътна завеса дъжд върху абатството. Пороят се отичаше по каменните стъпала и се събираше в подножието на входа. Когато растящата локва близна краката на Ейдриън, той разбра, че е време да става. Обърна се по гръб и разтърка очи. Почувства се схванат и изтощен, а студеният утрешен въздух го пронизваше до костите. Седна, прекара лапа през лицето си и се огледа. На слабата утрешна светлина, стаичката изглеждаше още по-неприветлива от миналата нощ. Отстъпи от локвата и затърси ботушите си. Олрик имаше преимуществото на леглото, но и той не изглеждаше особено добре. Лежеше и трепереше въпреки плътното увиване с одеялото. Ройс не се виждаше никакъв.

Олрик отвори око и хвърли кос поглед към Ейдриън, докато последният нахлузваше ботушите си.

- Добро утро, Ваше Височество - рече той с подигравателен тон. -Добре ли спахте?

- Най-лошата нощ, която съм прекарвал - процеди Олрик през зъби. - Никога не съм изпитвал такава мизерия като в тази влажна, ледена дупка. Боли ме всеки мускул, главата ми пулсира и не мога да спра да тракам със зъби. Днес се връщам у дома. Убийте ме, ако щете, защото само това може да ме спре.

- Значи не? - Ейдриън се изправи, енергично разтри ръце и погледна към дъжда.

- Защо не направиш нещо полезно и не запалиш огън, преди да сме умрели от студ? - изръмжа принцът, омотавайки се с тънкото одеялце над главата си като качулка.

- Не ми се струва уместно да палим огън тук. Защо не се отбием в трапезарията? Така ще се стоплим и нахраним едновременно. Сигурен съм, че имат хубав буен огън. Тези монаси стават рано, вероятно с часове са правили пресен хляб, събирали са яйца и са избивали масло за подобните нам. Зная, че Ройс иска да стоиш скрит, но не мисля да е очаквал зимата да настъпи толкова бързо - и толкова влажно. Смятам, че ако си държиш качулката вдигната, няма да имаме проблеми.