Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 47

Въпреки топлия ден, нощта донесе със себе си леден студ. Под меката светлина на изгряващата луна, дъхът на хората и конете започна да замъглява чистия нощен въздух. Над тях звездите сияеха като разпилян по небето диамантен прах. Долината бе изпълнена с виковете на бухалите и неизменния звук на щурците. Ако тримата не бяха толкова гладни, биха описали пътешествието като прекрасно. Вместо това стискаха зъби и насочваха вниманието си върху пътя.

Заизкачваха се по южния хълм, докато Ройс ги водеше с необичайно умение по изпълнена с превратности пътечка, която само неговите очи съзираха. Тънките, захабени дрехи на сина на иконома бяха слаба защита против студа и скоро принцът затрепери. На всичкото отгоре, с изкачването температурите спаднаха и вятърът се усили. Скоро дърветата започнаха да отстъпват място на закърнели храсти, а земята се промени в обрасли с лишеи и мъхове камънаци. Най-накрая се добраха до абатството.

Бяха се появили облаци и луната повече не се виждаше. Почти нищо не се виждаше в мрака - само стъпалата и светлината, която бяха следвали. Слязоха от конете и се отправиха към портата. Изсечената в скалата каменна арка бе отворена. Не се чуваха нито щурци, нито бухания, тишината бе нарушавана само от неумолимия вятър.

- Ехо? - провикна се Ейдриън. Почака малко и се обади отново. Канеше се да потрети, когато видя вътре да се движи светлина. Подобно на светулка, лъкатушеща сред невидими дървета, тя изчезваше зад колони и стени, за да се появи все по-близо. С приближаването й Ейдриън можеше да види, че блуждаещият огън бе дребен човек в износено расо с фенер в ръка.

- Кой е? - запита с мек, стеснителен глас.

- Странници - отвърна Ройс. - Измръзнали, изморени и надяващи се да намерят подслон.

- Колцина сте? - мъжът надникна и разлюля фенера. Разгледа всяко лице. - Само тримата?

- Да - отвърна Ейдриън. - Пътувахме цял ден без храна. Надявахме се да се възползваме от известното гостоприемство на легендарните монаси на Марибор. Имате ли място?

Монахът се поколеба, сетне каза:

- Пре... предполагам - отстъпи, за да им позволи да влязат: - Заповядайте...

- С коне сме - прекъсна го Ейдриън.

-Наистина? Колко вълнуващо - отвърна монахът впечатлен. - О, бих искал да ги видя, но вече е много късно и.

- Не, имах предвид дали има къде да ги оставим да пренощуват? Конюшня или някакъв сайвант.

- О, разбирам - монахът замлъкна и започуква замислено долната си устна. - Хм, имаме прекрасен обор, главно за крави, овце и кози, но сега няма да стане. Имаме и малки кошари, където държим прасета, но това също няма да свърши работа.