Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 51

рън?

Монахът не отговори. Очите му останаха върху огъня.

- Видях почернялата верига и катинарът бе още затворен.

Майрън, прегърнал коленете си с ръце, започна да се поклаща леко.

- Какво се случи? - запита Олрик.

Майрън пак не каза нищо. Изминаха няколко минути. Най-сетне монахът премести поглед от огъня. Не погледна останалите, а вместо това се втренчи в някаква далечна точка навън в дъжда.

- Дойдоха и ни обвиниха в измама - каза с тих глас. - Бяха може би около дузина, рицари с покрити с шлемове лица. Събраха ни и ни заключиха в църквата. Затвориха големите врати зад нас. Тогава започна пожарът.

Димът изпълни църквата толкова бързо. Чувах как братята ми се давят, мъчейки се да дишат. Абатът ни поведе в молитва, докато не припадна. Изгоря много бързо. Никога не съм знаел, че съдържа толкова много сухо дърво. Винаги ми бе изглеждала толкова стабилна. Кашлянето ставаше по-тихо и по-рядко. В даден момент не можех да виждам вече. Очите ми се насълзиха и припаднах. Събуди ме дъждът. Намирах се под мраморния аналой в най-долния неф и всичките ми братя бяха около мен. Потърсих други оцелели, но такива нямаше.

- Кой стори това? - поиска да знае Олрик.

- Не зная имената им, нито кой ги е изпратил, но всички носеха туники със скиптър и корона - каза Майрън.

- Империалисти - заключи Олрик. - Но защо им е да нападат абатс-

тво?

Майрън не отговори. Само се взираше през прозореца в дъжда. Мина дълго време; накрая Ейдриън запита с успокоителен глас:

- Майрън, ти каза, че са ви обвинили в държавна измяна. Какво поточно казаха, че сте направили?

Монахът не отговори. Просто седеше увит в одеялото си и се взираше. Олрик най-накрая наруши тишината:

- Не разбирам. Не съм заповядвал абатството да бъде разрушено и се съмнявам, че баща ми е сторил това. Защо империалистите биха извършили нещо подобно и то без знанието ми?

Ройс стрелна принца с груб и обезпокоен поглед.

- Какво? - запита Олрик.

- Мислех, че сме обсъдили колко е важно да се прикриваш.

- О, моля те - принцът махна с ръка по посока на крадеца. - Не мисля, че знанието на този монах за моя произход ще докара смъртта ми. Погледни го. Виждал съм удавени плъхове, които изглеждат по-заплаши-телно.

- Крал? - измърмори Майрън.

Олрик не му обърна внимание.

- Освен това, кому ще каже? Така или иначе се връщам в Медфорд. Не само трябва да се разправям със сестра-предателка, но и очевидно из кралството ми стават неща, за които не знам нищо. Трябва да се заема с това.

- Може да не е бил някой от твоите благородници - рече Ройс.

- Чудя се... Майрън, има ли нещо общо с Дигън Гаунт?

Майрън се размърда нервно и на лицето му се появи тревога.

- Трябва да опъна въже, на което да простра робата си - каза той, до-като се надигаше.

- Дигън Гаунт? - запита Олрик. - Откаченият революционер? Той какво общо има?

- Той е един от лидерите на националистическото движение и се носят слухове, че се подвизава насам - потвърди Ейдриън.

- Националистическо движение - ха! Грандиозно име за тая тълпа -подигра се Олрик. - По-скоро са нещо като партия на селяците. Тези екстремисти искат простолюдието да има глас в държавните дела.