Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 50
Майкъл Дж. Съливан
Принцът се надигна с нетърпеливо изражение.
- Дори и стая с врата би била по-добра от това.
- Може би - чуха гласа на Ройс някъде отвън, - но тук няма да намериш нещо такова.
Крадецът се появи миг по-късно; качулката му бе вдигната, наметалото хлъзгаво от дъжда. Веднага щом се прикри от пороя, той го изтупа както куче се отърсва от дъжда и изпръска Ейдриън и Олрик. Те потрепнаха и принцът отвори уста с гримаса, но не каза нищо. Ройс не беше сам. С него беше монахът от снощи - мокър до кости. Вълненото му расо бе провиснало от тежестта на водата, а косата му - плътно прилепнала към скалпа. Кожата му бе бледа, посинелите му устни трепереха, а пръстите му бяха сбръчкани като от продължително плуване.
- Намерих го да спи навън - рече Ройс, докато бързо вземаше наръч от натрупаните дърва. - Майрън, сваляй тази роба. Ще те изсушим.
- Майрън? - каза Ейдриън с любопитен вид. - Майрън Ланаклин? -Ейдриън помисли, че монахът кима в отговор, но треперенето му бе толкова силно, та бе трудно да се каже.
- Познавате ли се? - запита Олрик.
- Не, но сме близки със семейството му - каза Ройс. - Дай му одеялото.
Олрик изглеждаше шокиран и стисна здраво покривалото си.
- Дай му го - настоя Ройс. - Това е
- Не разбирам - каза Олрик, докато неохотно сваляше одеялото. -Защо му е да спи вън в дъжда, когато...
- Абатството изгоряло - каза им Ройс. - Само каменните части са се запазили. Вчера не минавахме през градина - това беше манастирът. Таванът липсва. Външните сгради не са нищо повече от пепелища. Цялото място е руина.
Монахът съблече расото си и Олрик му подаде одеялото. Майрън трескаво го уви около раменете си и като седна, придърпа колене до брадичката, увивайки и тях.
- Ами другите монаси? Къде са те? - запита Ейдриън.
- Аз. аз ги п-погребах. Главно в градината - изтрака със зъби Май-рън. - З-земята е по-мека там. Не м-мисля, че ще имат нещо против. Всички ние о-обичахме градината.
- Кога се случи това?
- По-миналата нощ - отвърна Майрън.
Шокиран от новините, Ейдриън не искаше да притиска повече монаха и в стаята се възцари мълчание. Ройс накладе огън близо до входа с помощта на разни парчета дърво и масло от лампата. С разгарянето му, каменните стени отразиха горещината и стаята започна да се затопля.
Никой не отрони дума дълго време. Ройс се ровеше в огъня с пръчка, разбърквайки нажежените въглени, така че те искряха и съскаха. Всички седяха и гледаха пламъците, слушайки как огънят пропуква и пращи, до-като вятърът навън виеше и дъждът шибаше хълмовете. Без да поглежда към монаха, Ройс каза с мрачен глас:
- Всички бяхте заключени в църквата, когато тя изгоря, нали, Май-