Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 43

Ройс и Ейдриън седяха мълчаливо.

- Още доказателства ли искате? - продължи принцът. - Казвате, че оня се наричал ДеУитт? Казахте, че бил от Калис? Е, преди два месеца Ариста се върна от посещение там. Може да си е намерила нови приятели. Може да им е обещала земя от Меленгар в замяна на съдействие за справяне с проблематичен баща и наследник, запречил пътя към короната.

- Трябва да се махнем от реката - Ройс каза на Ейдриън.

- Мислиш ли, че е прав? - запита партньорът му.

- В този момент няма значение. Дори и да греши, стопанинът на лодката ще я обяви за открадната. Когато се разчуе, че принцът е изчезнал, бързо ще свържат двете неща.

Ейдриън се изправи и погледна надолу по течението.

- Ако бях на тяхно място, шях да изпратя група конници надолу по басейна, в случай че сме спрели - и друга скоростна група по Уестфилд-ския път, която да ни пресрещне при брода Уисънд. Би отнело само три часа.

- Което значи, че вече са там - заключи Ройс.

- Трябва да се махнем от реката - подчерта Ейдриън.

* * *

Лодката вече можеше да бъде видяна от Уисъндския брод - равна, камениста зона, където реката внезапно се разширяваше и ставаше достатъчно плитка за прекосяване. Фермерът Уисънд бе построил малък заслон близо до водата, позволяващ на животните му да пият необезпокоявани. Гъсти къпинаци открояваха бреговете, плачещи върби се навеждаха тъй ниско над реката, че клоните им я докосваха, набраздявайки повърхността й във вълни и непостоянни въртопи.

Щом лодката навлезе в плитчините, скрити арбалетчици запратиха дъжд от стрели от брега. Една се заби в борда. Втора и трета намериха целта си в емблемата на кралския сокол на гърба на робата на принца. Фигурата в робата падна по очи на дъното. Още стрели попаднаха в гърдите на кормчията, който цопна във водата и в държащия пръта, който се наклони настрани.

Шестима изникнаха иззад храстите и върбите. Бяха облечени в кафяво, тъмнозелено и златисто. Нагазиха в реката и се отправиха към лодката.

- Официално е, мъртви сме - обяви весело Ройс. - Интересно, първите стрели удариха Олрик.

Тримата лежаха скрити във високата трева на източния хълм нагоре по течението от брода. Оттук, пътят следваше реката до Роу, където тя се вливаше в морето.

- Сега вярвате ли ми? - запита принцът.

- Това само доказва, че някой наистина се опитва да те убие и че това не сме ние. Не бяха войници или поне не бяха в униформа, така че биха могли да бъдат всякакви - каза Ройс.

- Как така той видя толкова много: стрелите, дрехите им? Аз можах да видя само цветовете и движението им - каза Олрик.

Ейдриън сви рамене.

Сега принцът носеше дрехите на сина на иконома: широка сива туника, захабени вълнени панталони до коленете, кафяви чорапи и дрипаво лекьосано вълнено наметало, което му бе прекалено дълго.

- Качват се на лодката - обяви Ройс.

Ейдриън виждаше само смътни движения под дърветата, докато един от мъжете пристъпи в светлината, за да хване носа на лодката.

- Скоро ще открият, че са улучили само три бушела шума, увити в стари дрехи - каза Ейдриън на Ройс, - така че аз бих бил бърз.