Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 41
Майкъл Дж. Съливан
-Рибата не скача сама в лодката, нали знаеш? - изтъкна Ройс. -Трябва да хвърляш мрежи, да ги докараш, изкормиш, обезглавиш и премериш. Не се носиш само по вълните.
- Така представено звучи странно близо до работа - Ейдриън загреба шепа вода и я плисна връз топлото си лице. Прокара мокри пръсти през косата си, въздъхна доволно.
- Мислиш ли, че е още жив? - Ройс кимна към Олрик.
- Разбира се - отвърна Ейдриън, като не си направи труда да погледне. - Вероятно спи. Защо питаш?
- Просто размишлявах. Дали човек може да се задуши в мокър чувал?
Ейдриън вдигна глава и погледна към неподвижния принц:
- Досега не бях мислил за това - стана и разтърси Олрик, но той не помръдна. - Защо не каза по-рано! - викна, докато измъкваше кинжала си. Преряза въжетата и махна чувала. Олрик лежеше неподвижно. Ейдри-ън се наведе, за да провери дали диша. В този момент принцът го изрита силно, блъсвайки го назад към Ройс. Започна трескаво да развързва краката си, но Ейдриън бе отново до него още преди развързването на първия възел. Прикова го към палубата, притискайки ръцете над главата му.
- Подай ми връвта - изръмжа Ейдриън на Ройс, който наблюдаваше борбата с тиха веселост. Безгрижно му подхвърли малка намотка и когато Ейдриън най-сетне приключи с обезопасяването на принца, седна отново да си почива.
- Виж - каза Ройс, -
- Добре, лоша идея беше - Ейдриън разтриваше ритнатото от принца.
- Вдигайки ръка срещу мен, двамата се осъдихте на смърт! Знаете това, нали?
- Това е малко излишно, не мислиш ли, Ваше Величество? - запита Ройс. - Та ти вече ни осъди на смърт днес.
Принцът се извъртя на една страна, наклони глава и присви очи срещу яркото слънце.
- Вие! - извика удивено. - Но как е... Ариста! - очите му се свиха от гняв. - Не завиждала, нали! Скъпата ми сестра стои зад всичко! Тя ви е наела да убиете баща ми и сега планира да елиминира и мен, за да може да управлява!
- Кралят бе и
поинтересува се Ройс. - Защо ще се морим да те влачим по реката? Можехме да ти прережем гърлцето, добавим камъни за тежест и изхвърлим преди часове. Бих добавил, че подобна съдба би била далеч по-добра от тази, която ти ни беше предвидил.
Принцът се замисли над това за миг.
- Откуп, значи. Възнамерявате да ме продадете на този, който предложи най-много? Тя обеща ли ви печалба от продажбата ми? Ако сте повярвали, то и двамата сте глупаци. Ариста никога няма да го позволи. Тя ме иска мъртъв, за да си осигури трона. Няма да получите и меден петак!
- Слушай, малък кралски трън в задника, не ние сме убили баща ти. В интерес на истината, не че има значение, смятах стария Амрат за читав крал - доколкото подобно нещо е възможно. Освен това не сме те отвлекли за откуп или за да те продаваме.
- Е, със сигурност не ме овързвате като прасе с надеждата да получите благоволението ми.
