Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 42

- Ако наистина искаш да знаеш, опитваме се да спасим живота ти. Колкото и странно да изглежда - рече Ейдриън.

- Какво? - запита Олрик, вцепенен.

- Сестра ти мисли, че някой в замъка - същият, убил баща ти - възнамерява да унищожи целия ви кралски род. Тъй като ти би бил най-вероятната следваща цел, тя ни освободи, за да те отведем на безопасно място.

Олрик издърпа крака изпод себе си и успя да седне, опирайки гръб в купчината раирани червено-бели шамандури. Вгледа се в двамата за миг.

- Ако Ариста не ви е наела да убиете баща ми, какво правехте в замъка тогава?

Ейдриън преразказа накратко срещата си с ДеУитт, изслушан от принца без прекъсвания.

- И тогава Ариста дойде при вас в тъмницата с тази история, молейки ви да ме отвлечете, за да съм защитен?

- Повярвай ми - рече Ейдриън, - ако имаше друг начин да се измъкнем, бихме те оставили.

- Значи сте й повярвали? По-тъпи сте от очакваното - Олрик поклати глава. - Не виждате ли какво прави? Иска да получи кралството за себе си.

- Ако това бе така, защо й е да ни кара да те отвличаме? - запита Ройс. - Защо просто не те убием, като баща ти?

Олрик помисли за момент, плъзгайки очи по пода на лодката, сетне кимна.

- Най-вероятно се е опитала - погледна отново към тях. - Миналата нощ не си бях в стаята. Измъкнах се за среща и съм заспал. Събуди ме шумът. Твърде вероятно да е имало изпратен убиец, но мен ме е нямало. В крайна сметка, имах телохранител до себе си през цялото време, дока-то Ариста не ме убеди, че трябва да дойда сам в кухнята. Трябваше да се сетя, че ме предава.

Сложи вързаните си крака върху натрупаните мрежи.

- Никога не съм си мислил, че може да е толкова жестока, та да убие баща ни, но тя е такава. Изключително умна е. Разказва ви тази история за предател, която звучи достоверно, защото е истина. Излъгала е единствено за това, че не знае кой е. Щом като убиецът й ме е пропуснал, тя използва вас. Било е по-вероятно да се съгласите на отвличане, отколкото на убийство, така че ви е подмамила.

Ройс не отговори, но хвърли поглед към Ейдриън.

- Тази лодка - оглеждайки се продължи принцът, - точно като по поръчка ви чака на брега на реката.

Олрик отпусна глава върху платнището до него.

- Колко удобно да имате лодчица с покривало като това, под което да ме скриете. Ако имате хубава лодка, не бихте тръгнали по сушата. Не можете да плавате срещу течението. Трябва да пътувате към морето. Тя знае точно къде се намираме и къде ще отидем. Каза ли ви къде да ме отведете? Някъде надолу по реката ли е?

- Езерото Уиндърмиър.

- А, Уиндското абатство? Не е далеч от Роу и реката води към него. Колко удобно. Естествено, никога няма да стигнем там - каза им принцът. - Тя ще е разположила убийци някъде по брега. Ще ни причакат. Тя ще каже, че вие двамата сте ме убили, както сте сторили и с баща ми. И, разбира се, хората й са ви умъртвили, когато сте се опитали да избягате. Ще устрои великолепни погребения на мен и татко. На следващия ден ще призове епископ Салдур да извърши коронацията й.