Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 45

- А какво доказателство имаме в противното? Наистина ли възнамерявате да ме проводите до където тя ви е заръчала? Не мислите ли, че тя ще е приготвила и друг капан. Следвайки този път, смъртта ми би била много по-вероятна. Вижте, животът си е мой; правилно е аз да реша. Освен това какво ви интересува дали ще оживея или не? Аз исках да ви измъчват до смърт, забравихте ли?

- Знаеш ли - Ройс поспря за момент - той е прав.

- Обещахме й - напомни му Ейдриън, - и тя ни спаси живота. Нека не забравяме това.

Олрик вдигна ръце и подбели очи.

- В името на Мар! Вие сте крадци, нали? Не е като да имате чувство за чест, с което да се съобразявате. Освен това, тя беше тази, която ви предаде и застраши живота ви на първо място. Нека не забравяме това!

Ейдриън не обърна внимание на принца:

- Не знаем дали тя е отговорна и обещахме.

- Поредно добро дело? Би ли си припомнил до какво ни доведе последното?

Ейдриън въздъхна.

- Ето! Не се наложи да чакаш дълго, нали? Да, оплесках нещата, но това не значи, че сега греша. Уиндърмиър е само на... колко, десет мили? По тъмно ще сме там. Може да се отбием в абатството. Монасите трябва да помагат на пътниците, част от тяхната доктрина или код, или каквото е там. Малко храна ще ни дойде добре, не мислиш ли?

- Може да знаят и нещо за затвора - замисли се Ройс.

- Какъв затвор? - Олрик нервно се изправи.

- Гутария; сестра ти ни каза да те отведем там.

- За да ме затворите? - страхливо запита принцът.

- Не, не. Тя иска да говориш с един от затворените там; някой си Ес-ра... как беше?

- Май Хадон - рече Ейдриън.

- Както и да е. Знаеш ли нещо за този затвор?

- Не, никога не съм чувал за него - отвърна Олрик. - Макар да звучи като място за скриване на неудобни царски особи, за да могат вероломни сестри да заемат местата на братята си.

Конят на Ройс го докосна с муцуна по рамото и той погали главата му, докато обмисляше ситуацията.

- Твърде съм изморен, за да мисля бистро. Съмнявам се, че някой от нас може да вземе разумно решение в този момент и предвид залога, не бива да бързаме. Във всеки случай ще отидем до абатството. Ще говорим с тях и ще видим какво могат да ни кажат за затвора. Тогава ще решим как ще процедираме нататък. Добре ли ви звучи?

Олрик въздъхна тежко.

- Ако трябва да продължа, поне ще ми бъде ли дадена честта да управлявам коня си сам? - замълча, преди да добави: - Давам ви кралската си дума, че няма да се опитвам да избягам, преди да сме стигнали абатс-твото.

Ейдриън погледна към Ройс, който кимна. Боецът взе арбалета иззад седлото си, насочи го към земята, издърпа тетивата до първото деление и зареди стрела.

- Не е като да ти нямаме доверие - каза Ройс, докато Ейдриън зареждаше оръжието. - Просто през годините научихме, че честта сред благородниците е обратнопропорционална на ранга им. В резултат на което предпочитаме да разчитаме на по-конкретни методи за мотивация - като себесъхранението. Вече знаеш, че не те искаме мъртъв, но ако някога ти се е случвало да яздиш с пълна скорост и конят да се препъне, знаеш за възможността от счупени кости или дори смърт.