Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 35
Майкъл Дж. Съливан
- Вие. - започна Ейдриън, но спря. За първи път от залавянето им бе изпитал надежда, но реши, че това не е добра идея. Обърна се към Ройс:
- Тя саркастична ли е? Обикновено ти разбираш по-добре от мен.
- Не и този път - рече Ройс с напрегнато лице.
- Просто не мога да повярвам, че вече го няма - промърмори Арис-та. - Целунах го за лека нощ само преди няколко часа.
Тя пое дъх и се изправи, преди отново да застане с лице към тях.
- Брат ми има планове за вас. Ще бъдете измъчвани до смърт. Изграждат платформа, на която вие ще бъдете разсечени на четири.
- Той вече ни уведоми за подробностите - Ройс обяви мрачно.
- Сега той е кралят. Не мога да го спра. Решен е да ви види наказани.
- Можете да поговорите с него - с надежда предложи Ейдриън. - Да обясните, че сме невинни. Да му кажете за ДеУитт.
Ариста обърса очите си с длани:
- Няма никакъв ДеУитт. Вчера не е имало пиршество, нито има херцог от Калис, а граф Пикъринг не е посещавал двореца от месеци. Дори и да бе истина, Олрик не би ми повярвал. Никой в замъка не би ми повярвал. Аз съм само емоционално момиче. „Разстроена е“, ще кажат. Мога да спра утрешната ви екзекуция толкова, колкото съумях да спася собствения си баща.
- Знаели сте, че ще умре? - запита Ройс.
Тя кимна, отново борейки се със сълзите:
- Знаех. Казаха ми, че ще бъде убит, но аз не повярвах - тя спря за миг, за да погледне лицата им. - Кажете ми, какво бихте направили, за да излезете живи от този замък преди утрото?
Двамата се спогледаха в шокирано мълчание.
- Аз - всичко. Ами ти, Ройс?
Партньорът му кимна:
- Устройва ме.
- Не мога да спра екзекуцията - обясни Ариста, - но мога да уредя измъкването ви от тази тъмница. Мога да ви върна дрехите и оръжията; да ви покажа път до каналите на замъка. Мисля, че извеждат извън града. Но трябва да знаете, че не съм ги изследвала лично.
- Не бих си и помислил - рече Ейдриън, без да вярва напълно на ушите си.
- Обезателно трябва да напуснете града след като избягате.
- Това няма да е проблем. Така или иначе бихме постъпили така -обясни Ейдриън.
- И още нещо: трябва да отвлечете брат ми.
Настъпи пауза, по време на която двамата се вторачиха в нея.
- Момент. Искате от нас да
- Всъщност, сега той е
- О, да, забравих - промърмори Ейдриън.
Ариста отиде до вратата на килията, надникна през прозорчето и пак се върна.
- Защо искате от нас да отвлечем брат ви?
- Защото който е убил татко, ще убие и Олрик. И то преди коронаци-ята му, мога да си представя.
- Защо?
- За да унищожи рода Есендън.
Ройс се втренчи в нея:
- Това не поставя ли и вас в риск?
- Да, но заплахата за мен няма да е толкова сериозна, докато Олрик е жив. Той е престолонаследникът. Аз съм само глупавата щерка. Освен това, един от нас трябва да остане в кралството и открие убиеца на баща ми.
- И брат ви не би могъл да направи това?
- Той е убеден, че
- О, вярно... моля за извинение. Все пак до преди минута щях да бъда екзекутиран, а сега ще отвличам крал. Нещата се променят малко бър-зичко.