Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 34

Вратата се отвори и в килията отново влязоха стражи, този път придружавани от жена. Висока, слаба и облечена в нощница от червена и златна коприна, която блестеше като огън в светлината на факлите. Бе красива, с кестенява коса и светла кожа.

- Отпушете им устите - заповяда тя.

Надзирателите се втурнаха да разкопчаят ремъците и извадят намордниците.

- Сега излезте.

Надзирателите го сториха.

- Ти също, Хилфред.

- Ваше Височество, аз съм ваш телохранител, трябва да остана да...

- Те са приковани към стената, Хилфред - сопна се тя, сетне си пое дъх, за да се успокои. - Нищо ми няма. Сега напусни и пази вратата. Не искам никой да ме прекъсва. Разбрано?

- Както желаете, Ваше Височество - мъжът се поклони и излезе, като затвори вратата зад себе си.

Тя пристъпи напред, внимателно изучавайки и двамата. На колана й бе закачен инкрустиран с бижута крис. Ейдриън разпозна дългото къдраво острие като типа, използван от източните окултисти за магически ритуали. В момента бе повече притеснен от другата му употреба - като смъртоносно оръжие. Тя си играеше с оформената като дракон дръжка, като че ли щеше да го изтегли и да ги намушка във всеки един момент.

- Знаете ли коя съм аз? - въпросът бе зададен на Ейдриън.

- Принцеса Ариста Есендън - отвърна той.

- Много добре - тя му се усмихна. - Кой си ти? И не си губи времето да лъжеш. Ще сте мъртви след няколко часа, така че какъв смисъл има?

- Ейдриън Блекуотър.

- А ти?

- Ройс Мелбърн.

- Кой ви изпрати тук?

- Мъж на име ДеУитт - отвърна Ейдриън. - Той е член на групата на херцог ДеЛоркан от Дагастан, но не бяхме изпратени да убием баща ви.

- С каква цел бяхте изпратени? - лакираните й нокти почукваха по дръжката на кинжала, очите й ги следяха напрегнато.

- Да откраднем меча на граф Пикъринг. ДеУитт каза, че графът го бил предизвикал на дуел миналата вечер по време на пиршеството.

- И какво правехте в параклиса?

- ДеУитт ни каза, че е скрил меча там.

- Разбирам... - тя поспря за миг, каменната й маска се разклати. Устните й започнаха да треперят, очите й се насълзиха. Тя им обърна гръб, опитвайки се да се успокои. Главата й бе наведена и Ейдриън можеше да види как дребното й тяло се накланя.

- Слушайте - каза Ейдриън - това няма да го върне, но ние не сме убили баща ви.

- Зная - каза тя, все още с гръб към тях.

Ройс и Ейдриън си размениха погледи.

- Вие бяхте изпратени тук тази нощ, за да поемете вината за убийството. И двамата сте невинни.