Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 36

- Какво да правим с брат ви, след като го измъкнем от града? - запита Ройс.

- Ще го отведете в затвора Гутария.

- Не съм чувал за това място - Ройс погледна към Ейдриън, който поклати глава.

- Не съм изненадана, малцина са - обясни Ариста. - Това е таен свещенически затвор изцяло под ръководството на нифронската църква. Намира се на западния бряг на езерото Уиндърмиър. Знаете ли къде е то?

Двамата кимнаха.

- Пътувайте по краищата му; там има стар път, който води между хълмовете; просто го следвайте. Трябва да отведете брат ми при затворник на име Есрахаддон.

- И после?

- Това е - каза тя. - Надявам се, той ще съумее да обясни всичко на Олрик достатъчно ясно, за да го убеди.

- Искате от нас да избягаме от затвора, да отвлечем краля, да прекосим страната с него докато отбягваме войници, които е твърде вероятно да не възприемат нашата версия на историята - и да отидем в таен зандан, за да може той да посети един от затворените там? - рече Ройс.

Ариста не изглеждаше развеселена.

- Или това, или мъчения до смърт след четири часа.

- На мен ми звучи като дяволски добър план. Ти какво ще кажеш, Ройс?

- Харесвам всеки план, който не включва мъчителната ми смърт.

- Добре. Ще изпратя двама монаси да ви дадат последно причастие. Ще уредя да сте освободени от оковите, за да можете да коленичите. Ще им вземете расата, ще ги заключите вместо вас и ще им запушите устите. Нещата ви са отвън в затворническата канцелария. Ще кажа на главния тъмничар, че ги вземате за бедните. Телохранителят ми, Хилфред, ще ви придружи до долните кухни. Те няма да са активни още около час, така че мястото ще е на ваше разположение. Там има подвижен капак за изхвърляне на остатъци в канала. Ще говоря с брат ми и ще го убедя да се срещнем сами в кухнята. Предполагам сте добри бойци?

- Той е - Ройс кимна към Ейдриън.

- Брат ми не е, така че лесно ще преодолеете съпротивата му. Уверете се, че не сте го наранили.

- Това наистина е глупав въпрос от моя страна - рече Ройс, - но какво ви кара да мислите, че няма да убием брат ви, да оставим тялото му да гние в канала и просто да изчезнем?

- Нищо - отвърна тя. - И аз като вас съм лишена от избор.

* * *

Монасите не представляваха проблем. Спуснали ниско над очите си качулките на расата, Ейдриън и Ройс се измъкнаха от килията. Хилфред ги чакаше и бързо ги преведе до кухните, където ги остави мълчаливо. Ройс, който виждаше по-добре на тъмно, подбираше пътя през лабиринта от масивни тенджери и натрупани чинии. Внимателно си проправяха път през морето от потенциална опасност: с широките ръкави и оплитащи се в краката роби, едно невнимателно движение можеше да събори някоя керамична купчина и вдигне тревога.

До този момент планът на Ариста се увенчаваше с успех. Кухнята бе празна и двамата захвърлиха монашеските си одежди, за да се върнат към традиционното си светско облекло. Откриха централния резервоар, под който имаше голяма желязна решетка. Макар че бе тежка, успяха да я повдигнат без много шум. Бяха приятно изненадани да открият железни стъпала, водещи към нищото. Дочуха капенето на вода. Ейдриън откри пълно със зеленчуци килерче и опипва насам-натам, докато не откри чувал с картофи. Тихо изсипа съдържанието му, поизтупа го, доколкото това бе възможно и се заоглежда за връв.