Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 37

Все още бяха далеч от свободата, но бъдещето изглеждаше значително по-обещаващо в сравнение с преди няколко минути. Ройс не бе казал нищо, но отговорността на Ейдриън го притесняваше. Докато чакаха, мълчанието и вината му дойдоха в повече.

- Няма ли да речеш „ Казах ли ти “ - прошепна Ейдриън.

- Каква полза би имало от това?

- Значи сега си мълчиш, за да го използваш в някой бъдещ, по-удачен за теб момент?

- Не виждам полза да го изхабявам сега, а ти?

Бяха оставили вратата на кухнята леко отворена и не след дълго се появи далечен отблясък от факла. Ейдриън чу приближаващи се гласове. Това бе сигнал да заемат позициите си. Ройс седна на масата с гръб към вратата. Сложи си качулката и се престори, че се е надвесил над чиния. Ейдриън застана от едната страна на вратата, държейки късия си меч за острието.

- В името на Марибор, защо тук?

- Защото дадох на стария човек ядене и място да се измие.

Ейдриън разпозна гласовете на Олрик и Ариста и прецени, че са точно пред кухненската врата.

- Не виждам защо трябваше да оставяме пазачите, Ариста. Не знаем, дали... може да има и други убийци.

- Затова трябва да говориш с него. Той казва, че знае кой ги е наел, но отказва да говори с жена. Каза, че щял да разговаря само с теб и то единствено ако си сам. Слушай, не съм сигурна кому да се доверя в този момент - и ти също. Не можем да сме сигурни кой е замесен; някои от стражите може също да са сред заговорниците. Не се притеснявай: той е стар човек, а ти си умел фехтовчик. Трябва да го изслушаме. Не искаш ли да знаеш?

- Разбира се, но кое те кара да мислиш, че той има някаква информация?

- Няма как да бъда сигурна. Но той не иска пари, само ново начало. Това ми напомня, ето дрехи, които да му дадеш - настъпи малка пауза. - Изглежда ми достоен за доверие. Ако лъжеше, щеше да иска злато или земя.

-Просто е толкова. странно. Дори Хилфред не е с теб. Като че се разхождаш наоколо без сянка. Изнервящо е. Да сляза тук с теб. знаеш. Ние сме брат и сестра, а рядко се виждаме. В последните години сме говорили само няколко пъти и то само когато отиваме на почивка в Дрон-дил Филдс. Ти винаги се заключваш в онази кула, правейки кой знае какво, а сега.

- Зная, странно е - отвърна Ариста, - съгласна съм. Чувствам се как-то в нощта на пожара. Още сънувам кошмари за него. Интересно дали ще имам кошмари за тази нощ.

Гласът на Олрик омекна.

- Нямах това предвид. Просто никога не сме се разбирали. Но сега ти си единственото ми семейство. Звучи странно, но внезапно осъзнавам, че това има значение за мен.

- Значи искаш да бъдем приятели?

- Да кажем, че искам да спрем да враждуваме.

- Не знаех, че сме били врагове.

- Ти ми завиждаше още откакто мама ти каза, че по-големите дъщери не стават кралици; не и докато по-малките синове са наоколо.