Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 32

Новините за убийството на краля се разнесоха бързо и за първи път от години затворниците разполагаха с вълнуваща тема на разговор.

- Кой би си помислил, че аз ще надживея Амрат - промърмори гро-бовен глас. Той се изсмя, но кикотът бързо бе прекъснат от серия кашля-ния и храчки.

- Някакъв шанс принцът да преразгледа присъдите ни? - по-слаб и по-млад глас зададе това питане. - Имам предвид, възможно е, нали?

Въпросът бе посрещнат с дълго мълчание, още кашляне и кихавица.

- Пазачът дума, че наръгали копелето в гърба в параклиса му. Какво говори това за набожността му? - запита нов, по-горчив глас. - Изглежда е искал твърде много от оня отгоре.

- Тия, дето са го направили, са в нашата стара килия. Преместиха мен и Дани, за да освободят място. Видях ги, докато ни преместваха, поне двама от тях. Един висок и един дребен.

- Някой да ги познава? Може би са искали да измъкнат някои от нас и да са се отклонили, а?

- Трябва да си доста храбър, за да убиеш крал в собствения му замък. Няма да ги съдят, нито дори показно дело няма да има. Учудвам се, че са живи толкова дълго.

- Ще искат публични мъчения преди екзекуцията. Нещата са тихи от доста време. Не сме имали хубаво мъчение от години.

- Що мислиш, че са го направили?

- Защо не ги попиташ?

- Ей, вие там! Живи ли сте? Или ви пребиха до оглупяване?

- Може би са мъртви.

Не бяха мъртви, но и не говореха. Ройс и Ейдриън бяха приковани към стената на килията, а устите им бяха запушени с кожени намордници. Стояха тук малко повече от час, но мускулите на Ейдриън вече го боляха от напрежението. Войниците им бяха взели оборудването, наметалата, ботушите и туниките, оставяйки ги да се борят с влажния студ само по панталони.

Висяха, слушайки хаотичните разговори на останалите затворници. Беседата се прекратяваше при всяко приближаване на тежки стъпки. Вратата към тяхното отделение се отвори и удари в стената.

- Насам, Ваше Височество... искам да кажа, Ваше Кралско Величество - бързо се поправи главният тъмничар.

В ключалката се превъртя метален ключ и вратата на килията им се отвори с изскърцване. Четирима от кралската охрана въведоха принца и вуйчо му, Пърси Брага. Ейдриън разпозна Брага, ерцхерцог и главен канцлер на Меленгар, но никога преди не бе виждал Олрик. Принцът бе млад, на не повече от двадесет. Беше нисък, слаб и нежен на вид със свет-локестенява коса, която се спускаше до раменете му; имаше само намек за брада. Стойката и чертите трябва да бе наследил от майка си, защо-то бившият крал бе огромен мечкоподобен мъж. Носеше само копринена нощна риза, върху която комично бе закачил масивен меч на прекалено голям кожен колан.