Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 27

Гуен отново пристъпи към него, заледената земя прохрускваше под токчетата й, очите й преливаха с молба.

- Бъди внимателен.

- Винаги съм.

Отдалечи се с разпилявано от вятъра наметало. Тя го проследи с поглед, докато той изчезна в сенките.

Глава 3 Конспирации

Развятото на най-високата кула знаме с коронован сокол оповестяваше присъствието на краля в замъка Есендън. Този замък бе седалището на властта за кралство Меленгар - не особено силна или голяма, но стара и почитана монархия. Замъкът, внушителна структура със сиви стени и кули, се намираше в центъра на столицата Медфорд, формирайки средищна точка за четирите различни зони: Площад на благородниците, улица Занаятчийска, Народен квартал и Долен квартал. Подобно на повечето градове в Аврин, Медфорд бе защитен с крепостен зид. Но замъкът също имаше свои стени, които го отделяха от града. Тази вътрешна преграда, увенчана с назъбен парапет, където зад каменните зъбери бдяха опитни стрелци, не обхващаше замъка изцяло. Вместо това се свързваше с голяма, застрашителна кула, която охраняваше тила. Височината на кулата и дълбокият заобикалящ основата ров пазеха добре дома на краля.

През деня количките на търговците се търкулваха до крепостните стени и обграждаха вратата от двете страни, оформяйки палатков град от оживени производители, артисти и лихвари, които търгуваха с обитателите на замъка. Вълната от местна търговия се отдръпваше по залез-слънце, тъй като през нощта на гражданите се забраняваше да се доближават на повече от петдесет фута от стената. За прилагането на забраната се грижеха кралските арбалетчици, обучени да стрелят на месо по прека-лено доближилите се. Стражи по двойки обхождаха замъка, облечени в ризници от метални брънки и стоманени шлемове със сокола на Мелен-гар. Разхождаха се непринудено, с пъхнати в колана палци - и често обсъждаха теми извън службата.

Ройс и Ейдриън изучаваха патрулирането на часовоите около час, преди да се отправят към задната част на централната кула. Точно както ДеУитт бе обяснил, немарливи градинари бяха оставили паяжина от дебели лозя да се обвива нагоре по камъните. За съжаление не достигаше до прозорците. В ледената нощ на късната есен, преплуването на рова ги вледени до костите. Бръшлянът обаче се оказа благонадежден и изкачването им бе като по стълба.

- Вече зная защо ДеУитт не е искал да го стори сам - прошепна Ейд-риан, докато висяха на бръшляна. - След потапянето в тази вода, ми се струва, че ако падна, ще се натроша на късчета.

- Представи си колко нощни гърнета се изпразват ежедневно в него - вметна Ройс, докато вбиваше малък клин с халка между два каменни блока.

Ейдриън погледна нагоре към многото прозорци, които вероятно принадлежаха към спални. Потръпна от заключението:

- Можех да мина и без това разяснение - измъкна ремък от раницата си и го прикрепи към халката на клина.

- Опитах се да отвлека вниманието ти от студа - рече Ройс, забивайки друго острие.

Макар досаден и напрегнат, процесът бе изненадващо бърз и скоро достигнаха най-долния прозорец - преди стражите да са приключили обиколката си. Ройс опита капака, който се оказа отворен в съответствие с обещаното. Отвори го съвсем леко и надникна вътре. След миг се покатери и махна на Ейдриън.