Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 25

- Разбира се - каза той.

* * *

Когато Ейдриън замлъкна, възцарилата се тишина бе напоена с очакване. Присъстваха само трима и щом Ейдриън приключи, той и Албърт насочиха вниманието си към Ройс. Очаквано, крадецът не изглеждаше доволен и бавно заклати глава още преди да заговори.

- Не мога да повярвам, че си взел работата - сопна се той.

- Виж, знам, че е твърде неочаквано, но историята се потвърди, нали? - запита Ейдриън. - Ти го проследи до замъка. Той наистина е гост на крал Амрат. Не се е отбивал никъде. Мога да потвърдя, че изглежда да е от Калис; никое от момичетата на Гуен не го е чуло да казва нещо в разрез с твърденията му. Работата изглежда наред.

- Двеста златни тенента за измъкването на меч през отворен прозорец - и ти не намираш нищо съмнително в това? - запита невярващо Ройс, като в тона му се преплиташе и удивление.

- Аз лично бих го нарекъл сбъдната мечта - обяви Албърт.

- Може би правят нещата по различен начин в Калис. Доста далеч е - рече Ейдриън.

- Не е чак толкова далеч - изстреля в отговор Ройс. - И как този ДеУитт се разхожда насам-натам с толкова жълтици? Винаги ли си носи преливащи от злато торби, когато ходи на международни търговски срещи? Защо го е донесъл?

- Може и да не е. Може да е продал ценен пръстен или да е изтеглил заем, използвайки доброто име на херцог ДеЛоркан като гаранция. Дори е възможно да го е взел от самия херцог. Убеден съм, че двамата не са яздили дотук на гърба на понита. Херцогът вероятно пътува с огромен керван. За тях две-три стотици златни монети може да не са нищо необичайно.

Гласът на Ейдриън стана по-сериозен:

- Ти не беше там. Не го видя. На практика утре го очаква екзекуция. Каква полза от златото, ако си мъртъв?

- Току-що приключихме задача. Надявах се да си отпочина няколко дни, а сега ти си ни уредил нова - Ройс въздъхна. - ДеУитт бил изплашен, казваш?

- Потеше се.

- Ето каква била работата. Съгласил си се, защото е за добра кауза. Смяташ рискуването на главите ни за правилно, стига след това да можем да се тупкаме по гърба.

- Пикъринг ще го убие - знаеш. И няма да е първият.

- Нито последен.

Ейдриън въздъхна и седна обратно, скръствайки ръце:

- Прав си, ще има други. Представи си, че измъкнем меча и се отървем от проклетото нещо. Графът няма да го види нивга. Помисли за всички онези щастливи мъже, които ще могат да оглеждат Белинда без страх.

Ройс се изкикоти:

- Сега пък обществена услуга?

- Плюс двеста златни тенента - добави Ейдриън. - Повече от изкараното за цялата година. Идва студ и с толкова пари спокойно ще можем да преседим зимата.

- Сега поне говориш смислено. Това би било добре - призна Ройс.

- И става въпрос за няколко часа работа, бързо изкатерване и зади-гане. Ти си този, който винаги разправя колко слабо се охранява замъка Есендън. Ще сме по леглата преди изгрев-слънце.

Ройс захапа долната си устна и изкриви лице, отказвайки да погледне съдружника си.