Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 28

Легло с червен балдахин заемаше средата на една от стените. Скрин и леген за миене стояха до него. Мебелировката се изчерпваше със семпъл дървен стол. Скромен гоблен, изобразяващ преследващи елен хрът-ки, покриваше срещуположната стена. Всичко бе спретнато, но стерилно. Нямаше ботуши до вратата, нито гънки по завивките. Стаята бе неизползвана.

Ейдриън остана мълчаливо до прозореца, докато Ройс се отправи към вратата. Гледаше как краката на крадеца опитват пода, преди да отпусне тежестта си. Ройс бе споменавал как веднъж при един обир пропаднал от тавана, защото случил на слаба дъска. Подът тук бе каменен, но дори камъните понякога изронват хоросана си или прикриват капани. Ройс стигна до вратата, където приклекна и се заослушва. Направи знак за ходене с ръката си, сетне започна да брои на пръсти. Имаше пауза, сетне повтори сигнала. Ейдриън прекоси стаята на свой ред и двамата почакаха няколко минути в мълчание.

Ройс повдигна мандалото с обвитите си в ръкавици ръце, но не отвори вратата. Ясно доловиха тежкия екот на ботуши върху камък, първо един чифт, после друг. Ройс открехна вратата с отслабването на стъпките и надникна. Залата бе празна.

Пред тях лежеше тесен коридор, осветяван нарядко от факли, чиито пламъци хвърляха мъждукаща илюзия за движение по стените. Влязоха в залата, тихо затвориха вратата и бързо преминаха около десетина метра до украсена с позлатени панти и метална ключалка двойна врата. Ройс опита да я отвори и поклати глава. Коленичи и извади малък комплект инструменти от торбичката на колана си, докато Ейдриън се отдалечи в другия края на залата. От мястото, където стоеше, можеше да вижда коридора в двете посоки, както и част от десните стълби. Бе подготвен за всякакви неприятности, които пристигнаха по-рано от очакваното.

По коридора се разнесе шум и Ейдриън дочу слабото потракване на токове. Все още на колене, Ройс обработваше ключалката, докато стъпките се засилваха. Ейдриън премести ръка на дръжката на меча, когато крадецът най-сетне тихо отвори вратата. Доверявайки се на късмета си, двамата се шмугнаха вътре. Ройс тихо затвори портата и стъпките отшумяха без да спират.

Намираха се в кралския параклис. Купища свещи горяха във всеки край на стаята. Поддържайки великолепен сводест таван, мраморни колони се издигаха в центъра на стаята. Четири реда дървени пейки обграждаха главната пътека.

Петолистни декорации и ажурни орнаменти, характерни за нифронс-ката църква, украсяваха стените. Алабастрови статуи на Марибор и Нов-рон стояха зад олтара. Новрон, изобразен като силен, красив мъж в разцвета на силите си, коленичеше с меч в ръка. Бог Марибор, представен като могъща фигура с дълга брада и надиплени одежди, надвисваше над Новрон, поставяйки корона на главата на мъжа. Самият олтар представляваше дървен шкаф с три широки врати и връх от розов мрамор. Над него имаше още две свещи и голяма разтворена позлатена книга.