Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 26

Ейдриън видя шанса си и усили натиска:

- Спомняш си колко беше студено на върха на онази кула. Помисли си колко студено ще стане след няколко месеца. Можеш да прекараш зимата топло и приятно, отяждайки си и пиейки любимото си вино. Освен това - Ейдриън се приближи още - снегът. Знаеш как го ненавиждаш.

- Добре, добре. Вземай екипировката. Среща на пътеката.

- Знаех си, че там някъде има сърце - усмихна се Ейдриън.

* * *

Навън нощта бе станала още по-студена. Хлъзгав скреж бе покрил пътищата. Противно на мнението на Ейдриън, Ройс не мразеше снега. Харесваше как покрива Долния квартал, обвивайки го в елегантна бяла мантия. Но красотата си имаше цена; стъпките оставаха видими и работата се усложняваше. Ейдриън бе прав: след тази нощ щяха да имат достатъчно пари да прекарат целия сезон в спокоен зимен сън. С толкова много злато можеха дори да започнат легален бизнес. Мислеше си за това при всеки голям удар; заедно с Ейдриън го бяха обсъждали неведнъж. Преди година искаха да отворят изба, но не им подхождаше. Това винаги се оказваше проблем. Нито един от двамата не можеше да се сети за легална дейност, която да им допада.

Спря пред публичния дом в края на улица Капризна, срещу „Розата и бодилът“. Домът бе голям почти колкото таверната. Гуен обмисляше да свърже двете сгради, за да могат посетителите да се движат свободно, незастрашени от престъпни елементи и клюкари. Гуен ДеЛанси беше гений. Ройс никога не бе познавал друг като нея. Изключително умна и интелигентна; най-искреният човек, когото познаваше. За него тя представляваше парадокс, невъзможна за разгадаване мистерия - тя бе честен човек.

- Помислих си, че може да се отбиеш - каза Гуен, излизайки на прага на дома и намятайки пелерина на раменете си. - Оглеждах се за теб през вратата.

- Имаш добри очи. Повечето хора не ме виждат, когато вървя по тъмна улица.

- Значи си искал да бъдеш видян. Дошъл си да ме посетиш, нали?

- Просто исках да се убедя, че снощи си получила полагащото ти се от парите.

Гуен се усмихна. Докато правеше това, крадецът забеляза колко красиво сияе косата й на лунна светлина.

- Ройс, знаеш, че не трябва да ми плащате. Бих ти дала всичко, как-вото поискаш.

- Не - настоя той. - Използваме мястото ти като база. Опасно е; получаваш дял. Обсъждали сме го.

Тя пристъпи по-близо и взе ръката му. Докосването й бе успокояващо топло сред вледеняващия въздух.

- Също така не бих притежавала „Розата и бодилът“, ако не беше ти. Дори може би сега нямаше да съм сред живите.

- Нямам представа за какво говори Нейно Благородие - Ройс се поклони. - Мога да докажа, че дори не бях в града онази нощ.

Тя го гледаше със същата усмивка. Обожаваше да я вижда щастлива, но сега блестящите й очи търсеха нещо и Ройс се отдръпна, пускайки ръката й.

- Слушай, Ейдриън и аз ще поемем онази задача. Трябва да го направим тази нощ, така че аз ще...

- Странен мъж си ти, Ройс Мелбърн. Понякога се чудя дали изобщо те познавам.

Ройс поспря и сетне каза тихо:

- Вече ме познаваш по-добре, отколкото някоя жена би трябвало; повече от безопасното и за двама ни.