Читать «Свещената Крипта» онлайн - страница 7

Галерия „Академия” не е много голям музей, така че нощната охрана обикновено се състои от шестима души. Макар изложбите да представляват огромна културна ценност за италианците, привидно малкият охранителен екип не е проблем: всяко включване на алармата води до незабавната поява на полицейски коли.

Но тази нощ полицията си имаше други проблеми.

Двама пазачи влязоха в една от залите на долния етаж. Ежедневната среща с безценните произведения на изкуството ги беше превърнала в обикновена мебелировка, монотонността на обиколките из коридорите биваше прекъсвана единствено от минаването през контрола в стаята на охраната. Затова неочакваното изпукване на уоки-токито, което висеше на колана на единия мъж, привлече вниманието им; следващата контрола трябваше да бъде чак след двайсет минути.

- Какво става?

- Най-вероятно нищо - разнесе се насеченият от пропуквания на статични смущения отговор. - Но лампите в трети коридор угаснаха. Можете ли да погледнете?

- Няма проблем - отвърна пазачът и погледна кисело колегата си. В тяхната работа проверката за изгорели крушки се считаше за силно усещане.

Отправиха се към малкото стълбище. Веднага се видя, че става нещо с лампите в трети коридор, защото в него цареше пълна тъмнина. Единият пазач откачи фенерчето от колана си и двамата влязоха в галерията.

Лъчът не освети нищо нередно. Вторият пазач сви рамене и се обърна към стената, за да провери ключовете на осветлението...

Пред него в тъмнината плуваха две очи.

Преди да успее да издаде звук, в сърцето му се забиха два куршума от картечния пистолет на Зек. Заглушителят превърна двата изстрела в две почти беззвучни пропуквания. Колегата на убития се обърна - и една облечена в ръкавица ръка запуши устата му, а бойният нож с черно острие на Франко се заби дълбоко в гърлото му.

Завлякоха двете тела в сенките. Зек свали балаклавата си и взе уоки-токито на мъртвия пазач.

- Нещо жужи - каза той на италиански, а евтиният уред изкриви гласа му. - Сигурно камерата е дала на късо. Можеш ли да провериш системата?

- Ще пусна диагностиката. Изчакай малко.

Зек захвърли уоки-токито. Следващите трийсет секунди компютърът щеше да проверява камерите и алармите из сградата, като най-накрая щеше да стигне до извода, че камерата в трети коридор е повредена - което не беше кой знае каква изненада, тъй като той я беше прострелял.

Но докато компютърът беше зает, охранителната система нямаше да функционира.

Той включи микрофона си.

- Двамата са елиминирани. Тръгвайте!

Фернандес и Скляр висяха на две въжета, спуснати от покрива на южната стена на сградата, и чакаха сигнала на Зек; веднага след обаждането му Фернандес отвори с ритник прозореца на горния етаж, залюля се и скочи вътре, вадейки пистолета си. Украинецът скочи зад него.

Екипът беше проучвал галерията няколко пъти през последния месец и Фернандес знаеше точно къде се намира - на най-горния етаж, до главното стълбище. Точно в този момент друг екип влизаше в приземния етаж.