Читать «Свещената Крипта» онлайн - страница 5
Анди Макдермът
- Не беше нужно да го правиш!
- Никакви свидетели - повтори индийката. Тя извади един парцал и прекара през него окървавената жица. След като почисти гаротата, тя я намота на кълбо и отново сглоби двете половини на окото си.
- Така е - обади се Фернандес, преди Зек да успее да отговори. Той се наведе към лейтенанта си и добави с нисък глас: - Може би бебето те е поразмекнало, Брако. Ако това ще създава проблеми...
- Няма проблем - отвърна твърдо Зек. - Но аз и обещах...
- Никога не давай обещания, които може би няма да успееш да изпълниш - каза му Фернандес и щракна с пръсти. Мъжете в дневната вдигнаха глави като един, готови за действие.
Десет минути по-късно всичките осем наемници се намираха на полегатия покрив над апартамента.
Фернандес надникна през ръба. Видя как Мадиракши напуска сградата. Изпита облекчение, че най-накрая се е отървал от нея, обърна се и погледна хората си.
- Готови ли сте?
Мъжете отговориха утвърдително. Всеки беше въоръжен с компактен картечен пистолет„Хеклер и Кох МП-5”, оборудван с лазерен мерник и заглушител. Останалата част от оборудването им висеше закачена на ремъците, с които се бяха опасали; не просто стандартна сбруя, а парашутна окачваща система, способна да издържи теглото им, че и повече.
Испанецът погледна часовника си. Разполагаха с пет минути, за да се прехвърлят на покрива на галерия „Академия”, още пет, за да елиминират охраната и да обезопасят стаята, в която се намираше целта им, други пет, за да подготвят нея - и себе си - за изтегляне...
Петнайсет минути, за да извършат най-дръзкия обир в историята.
Той махна на един от хората си, Франко, който вече беше подсигурил единия край на въжето през отворената капандура. На другия му край имаше метален харпун с шипове, които беше заредил в ръчно изработен газов катапулт.
Франко вече беше избрал целта си - нисък тухлен вентилационен бункер, който стърчеше над покрива на галерията като перископ. Той наклони катапулта. Фернандес го наблюдаваше внимателно. Това беше „неизвестната величина”, най-рисковата част от операцията. Ако бункерът беше твърде слаб, за да издържи тежестта, ако някой чуеше звука от катапулта или изтракването при удара и погледнеше нагоре в неподходящия момент...
Но поне можеха да намалят вероятността за последното до минимум. Франко вдигна палец. Друг от мъжете, Скляр, вдигна наниз от фишеци, запали фитилите им и ги хвърли долу на улицата.
До югозападния ъгъл на галерията се намираше малък площад. Фойерверките паднаха в края му. Хората подскочиха стреснато от поредицата слаби експлозии. Щом премина първоначалната уплаха, някои от зяпачите се ядосаха, а други се забавляваха с изпълнението... но всички те гледаха към земята.
- Сега - каза Фернандес.
Франко натисна спусъка. Разнесе се тъп звук, когато сгъстеният азот изстреля харпуна над улицата - и силно издрънчаване, когато острието прониза стената на бункера.
