Читать «Проектът Калигула» онлайн - страница 13

— Снощи била ли е на работа?

— В сряда обикновено не работи. От понеделник до сряда обикновено почива, а после кара дълги смени от четвъртък до неделя.

— Братята й знаят ли за случилото се? — попита Скарпета. — Няма да е хубаво да го разберат от новините.

— Лари сигурно им е казал. Аз лично бих изчакала. Може и да не е вярно.

— Трябва да помислим за всички, които не би трябвало да го узнаят от новините. — Скарпета бе колкото се може по-деликатна. — Тя има ли си приятел? Някаква сериозна връзка?

— Ами, и аз съм се чудила. През септември й бях на гости в нейния апартамент и там имаше много плюшени животинки на леглото, парфюми и такива работи, а тя бе доста уклончива по въпроса откъде ги има. А в Деня на благодарността непрекъснато ми пращаше есемеси — в един момент бе щастлива, а в следващия потисната. Знаете как се държат хората, когато любовта им е завъртяла главата. Знам, че на работата си тя се среща с много хора, с много привлекателни и вълнуващи мъже.

— Възможно ли е да е споделила нещо с бившия ви съпруг? Например да му е казала за някой свой приятел?

— Те не бяха близки. Вие просто не разбирате защо Лари прави това, не разбирате какво си е наумил. Единствената му цел е да ми отмъсти и да накара всички да мислят, че е грижовен баща, а не пропаднал алкохолик и комарджия, който е зарязал семейството си. Тони никога не би пожелала да бъде кремирана, и ако се е случило най-лошото, ще използвам погребалното бюро, което се погрижи за майка ми, „Ливайн и синове“.

— Опасявам се, че докато с господин Дериън не изгладите разногласията си по въпроса за останките на Тони, не можем да освободим тялото — каза Скарпета.

— Ама не може да слушате него! Той изостави Тони още като бебе. Защо някой ще се интересува от мнението му?

— По закон спорове като вашия трябва да бъдат разрешени — ако се налага, и по съдебен път — преди да освободим тялото — каза Скарпета. — Съжалявам. Знам, че последното, от което имате нужда сега, са допълнителни нерви и тревоги.

— Какво право има той да се появява изведнъж след двайсет и не знам си колко години, да настоява за това и онова и да иска да прибере личните й вещи? Да се кара с мен във фоайето и да казва на онова момиче, че искал вещите на Тони — всичко, което било у нея, когато я докарали — а това може дори да не е тя! Да говори такива ужасни, безчувствени неща! Той е бил пиян и е погледнал една снимка. И вие му вярвате? О, боже! Какво ли още ме чака! Кажете ми — какво е станало? Трябва да знам.

— Причината за смъртта на дъщеря ви е удар с тъп предмет, който е счупил черепа й и е наранил мозъка — каза Скарпета.

— Ударили са я по главата?! — Гласът на госпожа Дериън потрепери, тя загуби самообладание и се разплака.

— Да. Много силно.

— Колко пъти?

— Госпожо Дериън, трябва да ви предупредя, че всичко, което ви казвам, е поверително и че съм длъжна много да внимавам какво обсъждам с вас — каза Скарпета. — Изключително важно е да не изтече никаква информация, която би могла да помогне на убиеца на дъщеря ви да се измъкне ненаказан за това ужасно престъпление. Надявам се, че разбирате. След като полицейското разследване приключи, можете да си уговорите среща с мен и ще обсъдим всичко в толкова големи подробности, колкото желаете.