Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 220

И точно тогава го видя. Блед зелен блясък в далечината пред нея. Може би зрението просто й играеше номера или беше първата фаза на загубата на съзнание — това нямаше значение. Тя издиша малкото останал в дробовете й въздух, събра всичките си сили и загреба към зеленото петно.

Крайниците й вече направо горяха, ушите й звъняха оглушително. Имаше усещането, че сърцето й ще изскочи през устата, а дробовете така я боляха, че се страхуваше да не се пръснат. Обаче не обърна внимание на болките, на подличката мисъл да зареже всичко и продължи да плува.

Зеленият блясък скоро се превърна в топла светлина, достатъчно ярка, за да вижда различните частици от утайката, които се носеха из водата. Очите й бяха привлечени от сребрист блясък над главата й, сякаш някой държеше купа, пълна е живак. С последни сили тя ритна с крака и се понесе нагоре.

Изскочи от водата като делфин в аквариум, издигна се високо във въздуха, преди да падне обратно сред фонтани от пръски. Като вдишваше с широко отворена уста, доплува до една стърчаща от водата покрита с ракообразни скала и се хвана за нея, за да може лишеното й от кислород тяло да се възстанови. Почива си около пет минути, преди да събере сили, за да се раздвижи. Тогава чу в далечината приглушена стрелба и се сети за баща си.

Огледа се. Намираше се върху стърчаща от водата скала на стотина метра западно от пещерата. Забеляза зодиака на НАМПД, до който бяха завързани още две по-малки лодки. Хвърли се във водата и заплува натам.

Ръцете и краката й бяха сякаш пълни с олово, но успя да стигне до целта си. В зодиака нямаше радиостанция, така че тя се качи в първата от по-малките лодки. Там имаше радиостанция, настроена на морския обхват, и Съмър незабавно се свърза с „Егейски изследовател“.

Дърк, Джордино и Гън бяха на мостика, когато от високоговорителя се понесе тревожният глас на Съмър.

— Съмър, тук „Изследовател“, слушам те — отговори спокойно Гън.

— Руди, в пещерата намерихме галерата. Но се появиха трима въоръжени мъже. Аз избягах, но татко е още там, вътре. Ще го убият!

— Спокойно, тръгваме. Скрий се на безопасно място, за да не пострадаш.

Докато Гън остави микрофона, Кенфийлд вече беше завил. Дърк погледна през предното стъкло на мостика и изпъшка:

— На цели шест, дори седем мили сме. Няма да стигнем навреме.

— Прав си — съгласи се Ал. — Спри кораба, капитане.

— Какво?! — изрева Гън.

— Трябват ни две минути да спуснем „Куршум“ и ще сме там за отрицателно време.

Гън обмисли думите му за секунда-две. И за него Пит не беше началник, а повече от брат. Ако ролите им бяха разменени, знаеше, че Пит би направил същото.

— Добре — съгласи се той малко сдържано. — Само гледайте да не ви убият.

Дърк и Джордино незабавно хукнаха към палубата.

— Ще се видим долу, Ал — извика Дърк. — Трябва да взема нещо от каютата.

— Само гледай да не изпуснеш влака — подхвърли му Джордино, докато се носеше към кърмата.