Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 221

Дърк се спусна на долната палуба, където се намираха каютите на екипажа, влезе в каютата на баща си и отиде при малкото вградено писалище. Над него имаше лавица с книги. Дърк се взря в заглавията. Очите му се спряха на дебелия подвързан е кожа том на „Моби Дик“ от Херман Мелвил. Свали го от лавицата и бързо го отвори.

— Към голямото бяло чудовище, Ишмаел — измърмори, след това пъхна книгата под мишница и хукна презглава.

97.

Пит почти беше забравил за Закар, който вече беше успял да се изкатери по носа и да стъпи на палубата, а сега викаше другаря си. Тъй като не получи отговор, арабинът светна фенерчето на убития Салаам и насочи лъча към задната част на палубата. Лъчът освети Пит, който стоеше там с щит в ръка и надменна усмивка на лицето.

Обаче вече се беше хвърлил зад мачтата, когато късото узи на Закар започна да плюе олово. Куршумите минаха над главата му и се забиха в надстройката. Пит не изчака Закар да си оправи мерника, а бързо изпълзя до люка и се спусна на долната палуба.

Трупът на Али лежеше почти невидим на слабата светлина, която се процеждаше през люка. Главата бе извита под много неестествен ъгъл — при падането арабинът си беше строшил врата. Пит клекна до него и опипа пода около трупа за оръжието, но не можа да го намери. Отхвръкнал при падането на Али, пистолетът се беше плъзнал под една от пейките за гребците. Пит беше оставил фенерчето си на горната палуба, за да може да хвърли пилума, и нямаше възможност да намери оръжието в тази тъмнина.

Закар се втурна към кърмата, а Пит забърза в противоположната посока, като опипваше пътя си по централната пътека между двете редици пейки. Беше оставил всичките си римски оръжия на горната палуба и сега в този тъмен коридор се чувстваше беззащитен. Единствената му надежда беше да се качи на горната палуба по предната стълба, докато Закар слиза по кърмовата, за да го настигне.

Закар знаеше, че му е в ръцете, затова не се поколеба да се спусне по задната стълба. Пит чу стъпките му и закрачи по-бързо към слабата светлина, нахлуваща през предната стълба.

Закар отдели само няколко секунди да огледа Али, после плъзна лъча на фенерчето над пейките за гребците. В далечния край на палубата забеляза движение — Пит бързаше да стигне до предния люк. Арабинът вдигна автомата и пусна един откос.

Пит се хвърли на палубата, куршумите се забиха около него в дъските. Няколко малки кафеза бяха подредени близо до стълбата и той бързо изпълзя до тях, за да ги използва за прикритие. Закар се приближи, стреля отново и улучи един от кафезите на сантиметри от главата на Пит. Разхвърчаха се трески.

Невъоръженият Пит се намираше в безнадеждно положение. Единствената му надежда беше да стигне до стълбата, преди Закар да се приближи още. Огледа се отново, но единственото, което видя наблизо, беше поредният скелет. Отдавна изтлялото тяло бе на друг римски легионер — костите лежаха под бронирана туника и имаше шлем. Сигурно беше паднал през люка, когато са го убили в сражението, помисли Пит. Огледа бронята и се протегна да я свали от изсъхналите кости.