Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 218

Плуваше с равномерни загребвания и се носеше лесно напред. Щом въздухът й взе да свършва, се издигна към повърхността, уверена, че се е отдалечила достатъчно от арабина, за да си поеме глътка въздух. Дробовете вече започваха да я наболяват, така че тя вдигна юмрук над главата си — позата на гмуркачите за безопасно издигане — и зарита към повърхността. Издигна се два метра, три — и вдигнатата й ръка изведнъж докосна скала.

Блъскащото й сърце почти спря, когато осъзна, че каналът се е превърнал в подводен тунел и няма къде да поеме дъх.

95.

Узито на Закар започна да бълва куршуми в мига, в който Съмър се хвърли във водата. Оловният тигел прониза борда на галерата, но Пит вече се беше хвърлил зад планшира, пробяга няколко метра по палубата и се сви зад един захвърлен римски щит. Надигна се за секунда и го запрати по арабина като фризби, ако не за друго, то поне да отвлече вниманието му от Съмър. Той обаче се дръпна и отново пусна къс откос, който едва не улучи Пит.

Пит се надигна над релинга и успя да зърне как дъщеря му се гмурка в канала. Стрелците не откриха огън по нея, затова беше сигурен, че е успяла да се измъкне.

Банистър също успя да се скрие. В суматохата, която предизвика хвърленото от Пит копие, успя да изпълзи зад ниските скали, като заради раните си ту губеше съзнание, ту се свестяваше. Арабите така или иначе не му обръщаха особено внимание, защото ги беше повече грижа да отмъстят за смъртта на своя другар.

— Качи се на кораба откъм кърмата — заповяда Закар на втория стрелец, след като провери дали пронизаният е още жив. — Аз ще мина откъм носа.

Арабинът взе диодното фенерче на мъртвеца и тръгна към носа на галерата, без да изпуска от внимателния си поглед палубата над главата си.

Пит беше видял само трима въоръжени мъже и се надяваше да няма и други. Нямаше представа кои са, но готовността им да убиват беше очевидна. Знаеше какво означава това — щеше да се наложи да се бие до край.

В сумрачната светлина огледа палубата от кърмата до носа и забеляза люкове към палубата на гребците. Тръгна към кърмата, но преди това взе един меч и един щит. Щитът му се стори необичайно тежък и когато го обърна, видя прикрепени към задната част три къси стрели. Бяха стрели за хвърляне — в късната империя ги бяха давали на войниците като метателни оръжия. Бяха дълги около трийсет сантиметра, в центъра имаха оловна тежест, а бронзовото острие беше назъбено. Пит пъхна ръка в ремъците на щита, прекрачи строшената мачта и тръгна към кърмата.

Чуваше стъпките на двамата араби, които се опитваха да се качат на кораба, докато вървеше към задната палуба и издигнатата кормчийска част. Препъна се в останките на римски легионер и едва не падна през люка за долната палуба. Наруга се наум за шума, който бе вдигнал, но случката му подсказа една идея.

Взе меча и го заби в дървената палуба така, че да стои изправен. След това вдигна скелета, наниза го на ефеса на меча и го зави с изгнилия плащ, който лежеше под костите. Видя едно строшено копие наблизо, взе го и го пъхна през костите на скелета, като скри дръжката в плаща и остави острието да стърчи заплашително. В сумрака древният воин приличаше на жив.