Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 222

През четвърти век римските войници вече използват желязо за броните си и те могат да издържат на ударите и на най-тежките пилуми и мечове. „И може би — каза си Пит — ще устоят и на 9-милиметровите куршуми на узито“.

Сложи си тежкия закръглен шлем с удължена задна част за защита на врата, след това се зае с нагръдната броня — метален лист, изкован във формата на мъжки гърди и със съответстваща задна част. Беше изработена обаче за по-дребен човек от него. Без да се бави, той метна и двете части на гърба си и ги завърза на врата си с кожената вързалка. Изпълзя до стълбата, погледна нагоре към палубата, пое си дълбоко дъх и се втурна по стъпалата толкова бързо, колкото го държаха краката.

Закар беше все още на петнайсетина метра от предния люк и бързаше по пътеката, като осветяваше пътя си с фенерчето. Щом видя, че Пит хуква нагоре, опитният убиец спря, постави с лявата си ръка фенерчето под цевта, грижливо се прицели и дръпна спусъка.

Дървото около Пит започна да се цепи на трески от куршумите. Три тежки удара в гърба запратиха Пит напред, сякаш някой го беше блъснал с ковашки чук, но той все пак успя да продължи нагоре. Тъкмо изскочи на палубата и втори откос се заби в стъпалата под краката му.

Пит побягна към релинга, изненадан, че е успял да се измъкне невредим. И тъкмо да скочи през борда, забеляза на палубата още един пилум. Грабна го и предпазливо тръгна назад към люка.

Закар вече беше стигнал до стълбата и се сети да изгаси фенерчето. В галерата изведнъж настъпи мъртвешка тишина, защото и двамата стояха неподвижно. Закар се раздвижи пръв и започна да се изкачва по нацепената от куршумите стълба, придвижваше се тихо сантиметър по сантиметър. Тъй като не можеше да държи фенерчето и да се катери, го стисна със зъби и с две ръце вдигна узито пред себе си.

Беше си подал само очите, когато забеляза Пит на няколко метра от люка да замахва. Копието излетя, но целта беше твърде малка, а и арабинът трябваше само да се наведе и пилумът мина над него. Закар подаде автомата от отвора и започна да стреля напосоки по Пит, докато се катереше по последните стъпала. Когато изскочи на палубата, Пит вече се прехвърляше през релинга. Куршумите пищяха диво около него и той скочи тромаво на пясъка. Болка прониза десния му глезен, когато се опита да се изправи, и той заподскача на един крак. Каналът му се стори отдалечен на километри. Трупът на Салаам обаче се оказа много по-близо. Пит знаеше, че мазният арабин беше въоръжен с пистолет. Изкуцука до него и започна да претърсва земята около трупа.

— Това ли търсиш? — чу изведнъж подигравателен глас.

Пит неохотно погледна през рамо и видя Закар, насочил пистолета право в главата му.

98.

Пит не разбра защо арабинът не го застреля веднага. Но после забеляза, че гледа някъде покрай него. Предпазливо изви очи и проследи погледа му към канала, където във водата се беше появило нещо необичайно.

Някаква смътна светлина се виждаше във водата и постепенно ставаше по-ярка, а на повърхността изскачаха милиони мехурчета. Първото, което изскочи от дълбините, бяха няколко ярки ксенонови прожектора, след тях на повърхността се издигна пластмасов купол и накрая издължен бял корпус — „Куршум“ изплуваше.