Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 49

Зол убеди няколко членове на Генералния щаб в предимствата на биологичните оръжия и тихомълком продължи да осъществява тайната програма във Форт Детрик под претекст, че разработва защита срещу химични и биологични атаки на терористи. Той внимателно замаскира това пред Конгреса и уреди финансиране от Пентагона чрез колежи и университети, дегизирайки сумите като стипендии за научноизследователска дейност, и доведе във Форт Детрик откачени научни гении като Декстър Демил. Когато ЦРУ надуши програмата, Зол бе принуден да включи и техни агенти и майсторски я преведе през опасните бързеи на многобройните изслушвания в Конгреса, предизвикани от своеволната каубойска тактика на ЦРУ. Те бяха привлекли внимание към програмата с тестовете си с комари в Карвър Вилидж, с тъпите си въздушни експерименти в Минесота и с невероятно глупавото си пълно поражение в метрото в Ню Йорк, когато агентите на ЦРУ се бяха опитали да разберат дали микроорганизмите, пуснати в тунела, ще се разпространят от въздушното течение на мотрисите и накрая ги изтърваха от отдушниците на вентилационните шахти в целия град.

Повикаха го във Вашингтон, но Зол успя да убеди Конгреса, че въпреки няколкото грешки, работата, която се извършва във Форт Детрик, не е незаконна и спомага за развитието на антитерористичната наука.

И сега, след всичките тези години, в навечерието на най-голямата победа, заради няколко избягали комара цялата програма можеше да се провали. Нещо по-лошо, въпреки патриотичните си мотиви, Зол знаеше, че ще бъде охулен. Щяха да го сложат в една категория с чудовища като Адолф Хитлер или Саддам Хюсеин, които бяха извършили геноцид. Политиците и американската общественост нямаше да възприемат истината в доводите му. Те безразсъдно щяха да предпочетат ядрените оръжия, които имаха потенциала да унищожат света, пред далеч по-прагматичните биологични оръжия.

Адмирал Зол знаеше, че ситуацията във Ванишинг Лейк вероятно няма да бъде напълно овладяна. Все някой щеше да изплюе камъчето и да разкаже какво се е случило. Беше му необходима изкупителна жертва, на която да припише вината. И очевидният избор беше Декстър Демил. Още повече, че тъкмо той беше ученият, създал приона убиец.

Демил беше темпераментен гений, склонен към самоубийство, и често бе потрошавал лабораторията си в пристъп на неконтролируем гняв. Затова беше под постоянно наблюдение. Нямаше да е трудно обществеността да повярва, че той е разработил биологичното оръжие без знанието и одобрението на адмирал Зол и че когато незаконните му изследвания са били разкрити и разобличени, се е побъркал и е пуснал на свобода комарите си убийци и после се е самоубил.

— Искам да затвориш доктор Демил в една от килиите на блок В — каза Зол на капитан Зинго, който съобщи заповедта по предавателя си. — Слънцето залязва. Как ще намерим комарите?

— Засега сме открили две гнезда — отговори Зинго и посочи блатистите местности на картата.

— Добре. Да започваме. Не можем да чакаме. Изпрати два хеликоптера да ги изгорят.

— Слушам, сър — каза капитан Зинго и излезе. Адмиралът остана сам в сумрачното помещение.