Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 47

След двайсет минути в рибарското селище пристигна първият джип, пълен с облечени в защитни дрехи войници. Шофьорът караше бавно по улицата, а един от войниците държеше микрофон.

— Какво стана със Сид? Мъртъв ли е? — попита Барни.

— Прибирайте се вътре — отговори войникът. — Ние ще се погрижим за всичко.

Стейси стоеше наблизо и видя студения, заплашителен поглед в очите на тримата войници. В изражението им липсваше всякаква загриженост към населението на селото. Тя знаеше, че инцидентът ще ескалира и че ако иска да остане жива, трябва незабавно да избяга от Ванишинг Лейк.

Отиде в бунгалото си и се опита да се обади на Уендъл в университета на Южна Калифорния. Телефонът не работеше. Клетъчният — също.

— По дяволите! — прошепна тя, разбрала, че военните вече са прекъснали комуникациите.

Сигурно и пътищата бяха блокирани. Стейси грабна раницата си и тетрадката с научната информация и започна да хвърля на леглото всичко, от което щеше да се нуждае. Намери няколко шоколадови десерта, бутилка минерална вода, дъждобран и фотоапарата си. Сложи ги в раницата и я нарами.

— В какво ме забърка, Макс? — прошепна Стейси, после огледа стаята за последен път.

Не видя нищо друго, което би могло да й потрябва, и излезе от бунгалото.

Тръгна по пътеката зад ресторанта и навлезе в гората. Вървеше близо до брега и се движеше към стария затвор. Нямаше представа дали ще умре от смъртоносно ухапване на комар, или в ръцете на войниците със студените очи. Знаеше само, че това са същите гадове, които бяха убили Макс и се готвеха да убият и други невинни хора.

Стейси Ричардсън възнамеряваше да направи фотографски архив на престъпленията им.

11. Апокалипсис

— Задник! — изкрещя Дейл Коул и насочи дванайсеткалибровата си пушка към дебелия, потящ се Дъглас Балард. Двамата стояха пред железарията във Ванишинг Лейк. Дъглас се обърна и отчаяно хукна към стъпалата пред вратата. Дейл стреля и отнесе част от дясната ръка и рамото му, преди Дъглас да стигне до прага, после дебнешком се приближи до стария си приятел: движеше се бавно и целенасочено като хищно животно — и започна да крещи. Прицели се, стреля отново и превърна главата на Дъглас Балард в кървава мъгла, сетне бръкна в джоба си, за да зареди пак пушката си.

Барни видя това от прозореца на „Кофа и стръв“.

— Писна ми — рече той, грабна чука за месо от тезгяха и се обърна към Стю Маршал, един от клиентите си. — Ела да спрем това.

Барни и Стю изскочиха от ресторанта, хванаха Дейл Коул, който зареждаше пушката си, и го притиснаха до стената на дървената веранда.