Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 51

— Трябва да запалим блатата, Локатор — рече другият стрелец, употребявайки прякора, който екипажът му бе измислил заради големите уши.

— Затваряй си устата, да ти го начукам, и се обръщай към мен по ранг, ефрейтор — извика Дон Ейбрамс. Ядоса се толкова много, че ръцете му се разтрепериха. После за миг загуби равновесие и едва съумя да овладее хеликоптера.

— Както кажеш, капитане.

Странното усещане на Дон Ейбрамс се засилваше. Имаше чувството, че сякаш не е той, а някой друг. Защо беше толкова ядосан? Какъв беше този световъртеж? Сетне чу гласа на Ник Зинго.

— Хайде, Локатор. Половината ти време изтече. Пали!

Неочаквано Дон Ейбрамс зави наляво и се насочи право към другия хеликоптер. За миг се запита защо прави това, но тази мисъл бързо се разсея в гнева, който помрачи съзнанието му.

— Какво прави Ейбрамс, по дяволите? — зачуди се Зинго, когато видя, че хеликоптерът завива и се насочва към тях под ъгъл за атака.

После, преди Зинго да успее да се обади по радиопредавателя, видяха, че приближаващият се „Блекхоук“ стреля по тях, и след секунда няколко петдесетмилиметрови куршума пробиха обшивката на хеликоптера им и силно го разклатиха.

Пилотът рязко зави наляво, обърна носа на хеликоптера към стрелящия „Блекхоук“ на Дон Ейбрамс и изсипа дъжд от куршуми.

— Разкатай го това копеле! — изкрещя Зинго на пилота, когато капитан Ейбрамс прелетя над тях.

Онова, което се случи после, беше трудно за разбиране.

Изведнъж Дон Ейбрамс се отказа от атаката срещу хеликоптера на Зинго и се сниши над Ванишинг Лейк.

След няколко минути прелетя над върховете на дърветата покрай брега на езерото и се насочи към центъра на селото. Картечниците на носа започнаха да стрелят, като откъсваха парчета асфалт, взривяваха коли и убиваха шофьорите. Сетне, без колебание, четиринайсеттонният „Блекхоук“ се спусна над „Кофа и стръв“ и се заби в прозореца. Ресторантът се взриви и към небето се издигна огромно кълбо от бял огън. Ударната вълна от експлозията разтърси селото и строши стъклата на прозорците на околните къщи.

— Юнак едно до базата — каза Ник Зинго. — Юнак две току-що се разби. Локатор се побърка. Атакува ни, после обстреля града и се заби в ресторанта. Имаме огромен проблем.

— Прието, Юнак едно. Стой на повикване.

Хеликоптерът на Зинго закръжи над селото и екипажът изумен се вторачи в зрелището. Сградите пламваха една след друга. Хората бягаха по улиците. Дрехите и телата им горяха.

— Мамка му! — смаяно възкликна пилотът.

Адмирал Зол чу експлозията и се качи в кулата с газовата камера в централния блок на затвора. Погледна с бинокъла през прозореца и видя огромния пожар, разразил се над езерото. От време на време се взривяваше нещо. Зол изслуша описанието на ситуацията от Зинго и разбра, че няма избор.

Адмиралът бе заличил от лицето на земята цели виетконгски села с едно-единствено преместване на лоста на своя „Интрудър“. Това не му се нравеше, но още тогава трябваше да се примири с факта, че някои акции са по-трудни от други в морално отношение. Той включи предавателя. Гласът му беше изумително спокоен.