Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 63

Самоубийство. Ненужно, безсмислено самоунищожение. Но сега трябваше да изпълнява заповеди, не да разсъждава. Това бе битка, а не учебен час. За миг Ендър се ядоса вътрешно, после се успокои.

— Отлично, сър — рече той. — Значи посоката, в която ще стрелям, е посока на основния им контингент.

— Ти изобщо няма да имаш време да стреляш, глупчо — засмя се Роуз.

Стената изчезна. Ендър подскочи, улови се за скобите на тавана и се метна стремглаво надолу, към вратата на врага.

Противник им бе армия „Стоножка“ и войниците й тъкмо излизаха от вратата си, когато Ендър бе вече стигнал до средата на бойната зала. Мнозина от тях бързо успяха да намерят прикритие сред звездите, но Ендър, присвил крака под себе си и стиснал пистолет между чатала си, стреляше непрекъснато и замрази доста от тях още с появата им.

Простреляха краката му, но той разполагаше с три безценни секунди, преди да поразят тялото му и да го извадят от строя. Той замрази още няколко, после размаха ръце — едната напред, другата назад. Ръката, която държеше пистолета, се насочи към основната група на стоножките. Той стреля в нея и едва тогава го замразиха.

Секунда по-късно той се бухна в силовото поле на противниковата врата и като се отблъсна, бясно се завъртя. Заби се в група вражески войници зад една звезда, те го отблъснаха и го завъртяха още по-силно. До края на битката безпомощно се блъскаше от стена в стена, макар че триенето с въздуха понамали скоростта му. Нямаше как да разбере колко души е замразил, преди да го извадят от строя, но бе убеден, че армия „Плъх“ както винаги победи отново.

След сражението Роуз не го заговори. Ендър запази първото си място в класацията, тъй като бе замразил трима, елиминирал двама и извадил от строя седем. Повече не се говореше за неподчинение и за това, дали Ендър може да използва чина си. Роуз си стоеше в своята част на помещението и остави Ендър на мира.

Без да губи време, Динк Мийкър започна да упражнява нападение още от коридора — атаката на Ендър, започнала още докато противникът излиза от вратата си, се бе оказала унищожителна. „Щом един-единствен човек може да нанесе такива поражения, помислете си какво може да направи цял взвод.“ Динк помоли майор Андерсън да отвори и за тренировъчните занятия врата по средата на стената на мястото на вратата, която бе на нивото на пода, за да могат да упражняват влизането в бойната зала при условията на сражение. Сега вече никой не можеше да отделя в коридора по пет, десет или петнайдет секунди, за да прецени положението. Играта се бе променила.

Нови сражения. Сега Ендър наистина участваше в тях. Допускаше грешки. Губеше битки. Името му слезе от първа на втора позиция, после на четвърта. После грешките му понамаляха, той започна да се чувства добре във взвода и се върна на трето място, на второ и после на първо.

След едно следобедно учение Ендър остана в бойната зала. Бе забелязал, че Динк Мийкър обикновено закъснява за вечеря, и си помисли, че сигурно остава за допълнителна тренировка. Ендър не беше много гладен, а и искаше да види какво тренира Динк, когато никой не го гледа.