Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 62

Той започна е Алей и с още двайсетина момчета същите упражнения, които следобед му бяха изцедили силите. Сега обаче добави нови елементи към заучените положения, накара момчетата да опитат маневрите, като замразят единия си крак, после двата или като при промяна на посоката използват за опорни точки замразените вече момчета.

По средата на тренировката Ендър забеляза Петра и Динк, които стояха заедно на прага и ги наблюдаваха. Когато по-късно погледна пак нататък, те си бяха заминали.

Значи ме наблюдават и им е известно това, което правим. Той не знаеше дали Динк му е приятел, за Петра вярваше, че му е, но тук нищо не можеше да бъде сигурно. Може да са се разсърдили, че той върши онова, което само командири на армии и взводове би следвало да вършат — да упражняват и тренират войници. Може би са се засегнали от това, че един войник е толкова близък с новобранци. Притесняваше се, че го наблюдават по-големи деца.

— Струва ми се, че ти наредих да не си използваш чина — Роуз дьо Ноуз бе застанал до леглото на Ендър.

Ендър не вдигна глава.

— Довършвам си домашното по тригонометрия за утре.

Роуз заби коляно в чина на Ендър.

— Наредих ти да не го използваш.

Ендър остави чина на леглото и стана.

— Тригонометрията ми е по-нужна от теб.

Роуз бе поне с четирийсет сантиметра по-висок от Ендър. Но това не тревожеше особено Ендър. Нямаше да се стигне до физическа разплата, а ако се стигнеше, Ендър си помисли, че няма да му се даде. Роуз бе ленив и не владееше тънкостите на едноличния двубой.

— Името ти в ранглистата слиза надолу, бобче — каза Роуз.

— Очаквах това. Водех в класирането само заради глупавия начин, по който ме използваха в „Саламандър“.

— Глупав ли? Стратегията на Бонсо спечели две решаващи сражения.

— Стратегията на Бонсо не би спечелила и сражение с комари. Всеки път, когато стрелях с пистолета си, аз нарушавах заповеди.

Роуз не бе знаел това. Той побесня.

— Значи всичко, което Бонсо ми е разправял за теб, е лъжа. Ти не само че си дребен и неопитен, но си и непокорен.

— Само че превърнах поражението в равенство, и при това съвсем сам.

— Добре, ще видим тогава как ще се справиш следващия път, и при това съвсем сам. — Роуз отмина.

Едно момче от взвода на Ендър поклати глава.

— Тъп си като ръб.

Ендър погледна към Динк, който си пишеше нещо по чина. Динк вдигна очи, забеляза, че Ендър го гледа, и му отвърна с непроницаем поглед. Без да потрепне. Изобщо. Добре, помисли си Ендър, мога и сам да се погрижа за себе си.

Битката настъпи след два дни. Ендър за първи път се сражаваше във взвод, нервничеше. Взводът на Динк се построи покрай дясната стена на коридора и Ендър особено внимаваше да не трепне, да не се наклони. Стойката му да е уравновесена.

— Уигин! — извика Роуз дьо Ноуз.

Ендър почувства как от глава до пети го пронизва ужас, как го задавя страх, от който потрепера. Роуз забеляза това.

— Трепериш ли? Тресеш ли се от страх? Не си подмокряй гащичките, новобранче. — Роуз придърпа с пръст дръжката на пистолета му и притегли Ендър към силовото поле, което закриваше от погледа бойната зала. — А сега ще видим колко добре се справяш, Ендър. Веднага щом тази врата се отвори, ще се метнеш вътре и ще се насочиш право към вратата на противника.